Гледам небето, облаците се редуват с ръбати пролуки синьо небе.
Пияна съм от емоции! Животът е непредвидим, но посоката е ясна:
Северозапад!

Имам повод да черпя… (пу-пу, да не ми е уроки!) — заминавам!

Началото на новия ден започва 2 часа преди полунощ с кафе, пица и Floyd.

Вероятно ще възразите:

• Сутринта може да започва в 2 часа след полунощ, но не и 2 часа по-рано.
• Освен всичко, това е странна комбинация за закуска, мислите вие.
• Първото нещо е нетипично за мен.
• Второто е нетипично за закуската по принцип.
• А Pink Floyd, ще кажат някои, не са подходящ избор за зареждане с мотивация.

Няма такова нещо!

Подобно начало на деня напълно пасва на откачената ми програма. След по-малко от 32 часа ще съм някъде извън границите на България, в еуфория, шок и абсолютна неадекватност. Причините за това предвидено състояние са няколко:

• Утре (08.02.) съм на изпит по езикознание. Все още ме зоват последните две теми от конспекта — морфология и синтаксис. Остават 11 часа, от които заделени за сън — неизвестни.
• След изпита ме очакват неизбежни дейности като срещане с приятели, обикаляне по change бюра, събиране и подреждане на багаж, издирване на нужна туристическа информация, записване на въпросната, заучаване на елементарни фрази за животоспасяващи (и не чак толкова животоспасяващи) ситуации и разни от този вид. Време за сън — неизвестно.
• Следва товарене на самолет (първо по рода си) и кратко пътуване, което поради часовата разлика, като изгубено време, е само 20 минути. В момента на кацане се очаква значителна неадекватност. И много бръщолевене.
• Шокът е резултат от осъществяването на отдавна запланувано пътуване, чиято стойност се равнява на цел в живота от среден тип.

А после…
Е, за после ще пиша после. :)

Vigyázz, jövök!… Magyarorszáááág!