Csodálatos nap! Nyugodtabban érzem magam. Azonban még mindig azt gondolom, hogy Magyarországhoz tartozom… Ti magyarok, mit csináltatok velem?!

Lyubena vendégségbe jött hozzám és együtt megnéztük a fényképeket Budapestről. Meséltem-e neki Daniról? Igen, volt az is. De ő már tudott mindent. :)
Érzelmes: +3

Anyukámmal sétáltunk egy kicsit, leültünk egy cukrászdában és beszéltünk az életünkről, a világunkról és minden másról.
Érzelmes: +2

Útközben, amikor hazafelé jártam, beleheltem a kellemes, friss, eső utáni levegőt. Majdnem a Rozsené. Meggondoltam. A következtetés az, hogy „Life goes on!“ és soha sem tudod mi történhet… Ilyen türelmetlenül várom őt! Vonzás, vonzás, vonzás!
Érzelmes: +1

Szeretek szeretni. :) Az alkalom — 2 hét múlva!
Érzelmes: +3

Az összesen: +9

Не съм не съм не съм не съм не съм щастлива днес.

you let me down without a word
today your memory returned
and now I’m walking down the street
in silver rain

not a trace was left behind
though I searched I couldn’t find
reflections of the golden hours
in silver rain

when you lay down by my side
my life was filled with golden light
now the hope is gone
like the starlight at the dawn
faded like a star in the misty morn
in the misty dawn

high above me in the sky
clouds of memories drift by
and the rain keeps falling down
silver rain

Денят е белязан от Kormorán (Minden eladó) и Mattafix (Things have changed), от пакетче солети и едно кафе.

Вълнуват ме напоследък разни неща… Осъзнавам, че съществуват такива работи като емоционални сътресения, колебания, предизвикателства, падения и възход (възходът е един, паденията — много). Все още се поддавам на настроения, позволявам да ме обземе „кривината“ — един вид, криво ми е — но след това постепенно си възвръщам контрол. Понякога това става в кратки периоди от време, например няколко минути. Друг път трябва да дойде утрото със своята мъдрост. Макар и бавно, от всеки такъв случай аз се уча. Да бъда търпелива.

Не пия кафе по принцип — много силно ми въздейства и ставам друг човек. Не точно нервна. По-скоро ме обзема някакъв луд ентусиазъм, който разбира се, върви ръка за ръка с „не ме пипай, ако обичаш“. Когато пия кафе, искам да науча унгарски три пъти по-силно, отколкото когато не пия. Ставам приказлива и мога да говоря за един куп неща, за които иначе не бих си позволила подобна свобода. Понякога звуча абсурдно — опитвам се да изразя ненапълно оформени мисли, от което следват само думи с неясен смисъл. При всички случаи, един път озова ли се под опеката на големия африкански вожд, случват се странни неща.

Днес например, говорих на Ники за проблемите в университета и по-специално в моя курс. Метафорично се потупах по рамото, задето вече oтбирам от унгарски, оплаках се от живота и най-важното — поплаках си без причина. И всички тези хубави неща — следствие от чаша кафе със сметана.

Тhe question is — did I get high?

Te boldog ember vagy Visa!
De kinek adnád a boldogságodat?