В огледалото се взря укротеният звяр от цирка. Той като че ли не забеляза нашийника и гордо вдигна глава. С изненада откри, че очите му изглеждат уморени и влажни. Козината по муцуната му бе проскубана и прошарена от времето. Всяка една година оставяше своята ярка следа върху тази муцуна—камшиците на звероукротителите не бяха я пожалили. Звярът сведе поглед от болезнено грозното изображение. Опитомен, но толкова, толкова самотен. Защо? Звярът не знаеше. Той не знаеше кога яростта бе отстъпила място на умората. Навремето като че ли тези огромни лапи всяваха ужас, а ревът и видът на огромната му паст караха хората да треперят като шушулки. Сега дори децата му се смееха. Сочеха го с пръст и му се плезеха подигравателно. При тази мисъл звярът се озъби, изрева—какво нахалство! Нима не съм аз царят? Погледна отново в счупеното парче огледало и гордостта му бързо помръкна. Той се обърна бавно и, накуцвайки, се запъти към своята клетка.
so tired
of being the cool and smiling buddy
so tired
of those fruitless attempts to make you happy
so tired…
Интересно ми е хората като казват moonlight дали въобще могат да си представят лунната светлина? Колко хора са виждали нейната истинска грандиозност?
Струва ми се, че в днешно време лунната светлина е безмилостно експлоатирана и хората я използват да наименуват своите комерсиални продукти или пък своите творения… просто защото звучи хубаво, звучи мистично. Открай време се е наложило присъствието на Слънцето и Луната в живота на хората и то под каква ли не форма. Но защо, защо никой не си представя самата лунна светлина наред с тия могъщи епитети, които я описват в произведенията на литературното изкуство?
Представата за лунна светлина всъщност се е наложила като красиво (но и стандартно) словосъчетание още преди хиляди години в изказа на тогавашните поети, философи и прочее творчески личности. И днес се злоупотребява с това словосъчетание—то се вписва в безграничното въображение на творци от всякакъв тип—от скулптори до готвачи и моделиери. И каква е разликата между прадедите философи и днешните хора на изкуството, които употребяват наименованието „лунна светлина“?
Поради липса на електричество, първите твърде често са съзирали луната и пълна, и нащърбена, и на кравай, и на колелце. Виждали са безброй звезди в естестваната им светлина, защото не са имали улични лампи и електричество да им светят по тъмните градски/селски улици. И ето какво липсва на поетите в днешно време—разходка по пълнолуние в безкрайните сибирски полета…
Едва онази нощ, когато луната беше пълна, а в радиус от 25 км не се виждаше никаква светлинка, осъзнах, че лунното сияние е далеч по-прекрасно, отколкото някога съм си представяла—като че ли въображението ми е отказвало да си представи светлина, различна от слънчевата. Отказвало е да си я представи без някаква подкрепа от страна на съзнанието, без някакъв спомен за лунен лъч. Какво всъщност са извиквали в главата ми думите „лунна светлина“, когато аз никога не съм я виждала? Между лунната светлина и очите винаги застават уличните лампи.
Сега зная—в непрогледния мрак пълната луна осветява земята досущ като луминисцентна лампа, провесена на десетки метри над главите на хората. С тази разлика, че луминисцентната лампа, поради размерите си, има лимит на осветената от нея площ. Липсва ми лиричния изказ на поетите, но това е самата истина… Луминисцентна лампа! Но пък толкова красива… :)
кога ще се науча, че мистериозните личности -
наглеждани,
наблюдавани,
преценявани
и понякога
уважавани,
обитаващи земята
на тъй наречената
блогосфера
и дишащи пропития ѝ
с егоцентризъм
въздух
- са хора зли, хора лоши
като говорещи риби
отварят си устите широко
и раздуват си празни балони
коя накъде е поела
по дъното
на световния океан
не заслужават те моето внимание!
- каза си костенурката
и бавно закрачи по пясъка
навътре
в гористата джунгла