Денят е белязан от Kormorán (Minden eladó) и Mattafix (Things have changed), от пакетче солети и едно кафе.

Вълнуват ме напоследък разни неща… Осъзнавам, че съществуват такива работи като емоционални сътресения, колебания, предизвикателства, падения и възход (възходът е един, паденията — много). Все още се поддавам на настроения, позволявам да ме обземе „кривината“ — един вид, криво ми е — но след това постепенно си възвръщам контрол. Понякога това става в кратки периоди от време, например няколко минути. Друг път трябва да дойде утрото със своята мъдрост. Макар и бавно, от всеки такъв случай аз се уча. Да бъда търпелива.

Не пия кафе по принцип — много силно ми въздейства и ставам друг човек. Не точно нервна. По-скоро ме обзема някакъв луд ентусиазъм, който разбира се, върви ръка за ръка с „не ме пипай, ако обичаш“. Когато пия кафе, искам да науча унгарски три пъти по-силно, отколкото когато не пия. Ставам приказлива и мога да говоря за един куп неща, за които иначе не бих си позволила подобна свобода. Понякога звуча абсурдно — опитвам се да изразя ненапълно оформени мисли, от което следват само думи с неясен смисъл. При всички случаи, един път озова ли се под опеката на големия африкански вожд, случват се странни неща.

Днес например, говорих на Ники за проблемите в университета и по-специално в моя курс. Метафорично се потупах по рамото, задето вече oтбирам от унгарски, оплаках се от живота и най-важното — поплаках си без причина. И всички тези хубави неща — следствие от чаша кафе със сметана.

Тhe question is — did I get high?

Ennek az elképesztő pillantásodnak kedves Danim, nem tudok ellenállni…
Nagyon hiányzol. De tudod, hogy hamarosan találkozni fogunk egymással…
Én türelmesen várlak.

врата пред мен, врата зад мен
откъдето дойдох, натам отидох
врата на сърцето ми, на челото ми
наследено бреме върху раменете ми

Такива неща се случват напоследък —

Посрещам Couchsurfer-и, пътувам, сънувам, ходя пеша. Понякога се препъвам, усмихвам се, гледам небето. Вятърът ми носи свобода [в крилете], носи миризми, аромати на странни парфюми, на хора, растения и разноцветни души. Природата е глуха и безчувствена. Слънцето изгрява сутрин и залязва вечер под лилаво небе, съвсем независимо. Съществуваме с музиката, застинали в началото на века. Животът ни е кратък, но пътуването ни е вечно.

Отново живея.

~

kapu előttem, kapu mögöttem
ahonnan jöttem ahová mentem
kapu a szívemen, homlokomon
örökölt súlyok vállaimon

Ilyen dolgok történnek az utóbbi időben —

Couchsurfer-öket fogadok, utazom, álmodom, gyalogolok. Néha botladozom, mosolygok, az eget nézem. A szél szabadságot hoz nekem [a szárnyaimra], szagokat hoz, furcsa parfümöknek az illatait, az embereknek, növényeknek és tarka lelkeknek is. A természet süket és érzéketlen. A nap felébred és lemegy a bíbor ég alatt, teljesen egyedül. Élünk együtt a zenével, mozdulatlanok a század elején. Az életünk rövid, az utazásunk pedig örökkévaló.

Újból élek.

Началото на новия ден започва 2 часа преди полунощ с кафе, пица и Floyd.

Вероятно ще възразите:

• Сутринта може да започва в 2 часа след полунощ, но не и 2 часа по-рано.
• Освен всичко, това е странна комбинация за закуска, мислите вие.
• Първото нещо е нетипично за мен.
• Второто е нетипично за закуската по принцип.
• А Pink Floyd, ще кажат някои, не са подходящ избор за зареждане с мотивация.

Няма такова нещо!

Подобно начало на деня напълно пасва на откачената ми програма. След по-малко от 32 часа ще съм някъде извън границите на България, в еуфория, шок и абсолютна неадекватност. Причините за това предвидено състояние са няколко:

• Утре (08.02.) съм на изпит по езикознание. Все още ме зоват последните две теми от конспекта — морфология и синтаксис. Остават 11 часа, от които заделени за сън — неизвестни.
• След изпита ме очакват неизбежни дейности като срещане с приятели, обикаляне по change бюра, събиране и подреждане на багаж, издирване на нужна туристическа информация, записване на въпросната, заучаване на елементарни фрази за животоспасяващи (и не чак толкова животоспасяващи) ситуации и разни от този вид. Време за сън — неизвестно.
• Следва товарене на самолет (първо по рода си) и кратко пътуване, което поради часовата разлика, като изгубено време, е само 20 минути. В момента на кацане се очаква значителна неадекватност. И много бръщолевене.
• Шокът е резултат от осъществяването на отдавна запланувано пътуване, чиято стойност се равнява на цел в живота от среден тип.

А после…
Е, за после ще пиша после. :)

Vigyázz, jövök!… Magyarorszáááág!

Тука вкъщи хората спорят с мене за езика—за българския език,—от лингвистична гледна точка, от гледна точка на чужденеца и въобще… Чувствам се неловко, с вързани ръце и запушена уста, задето не мога да се аргументирам в един такъв спор—липсват ми доводи и е толкова, толкова подтискащо!

От днес давам дума да не допускам подобно положение. Сядам и чета.
Чета и разбирам. Разбирам и научавам. Да. Не говорихме ли с вас вчера?