Доказателство за теорията ти е посещението ми до Биологическия…
A vér nem válik vizzé :)

За да почувствате радостта и удовлетворението от действието:

• вземете се в ръце
• намерете подходяща дейност
• организирайте времето си
• действайте!

Дълъг ден, но вечерта е хубава. Слушам отново Edda, After Crying и Locomotiv GT. Гледам текстове на техни песни и превеждам, превеждам…

Изумително е колко много прекрасна унгарска музика има… Музика, която не е достигнала до нас, не е успяла да премине езиковата бариера. Осъзнавам, че странността/трудността на унгарския език освен че е помогнала на езика да се запази като такъв, за съжаление и значително е отделила Унгария от останалите европейски държави. Изолирала я е по такъв начин, че ако кажеш, че учиш унгарски език, това вече звучи по-странно от това да учиш хинди, арабски или корейски, нищо че разстоянието между София и Будапеща е само ~800 км.

Поради това Унгария си остава загадка за повечето хора и особено в България като че ли единственото нещо, което знаят хората за езика ѝ е едно глупаво несъществуващо „хекеш-мекеш“, както и странно запазилото се в народната памет „нем тудом“ (което, забележете, противно на очакванията дори не означава „не разбирам“, а „не знам“!).

Не веднъж ми се е случвало вече, след като ме попитат с какво се занимавам и получат моя отговор, да ми отговорят с „Ааа, хекеш-мекеш“… После изведнъж им хрумва някоя случка от последното им пребиваване в Унгария, когато са имали перипетии поради езиковата бариера — нито са разбирали нещо, нито са били разбрани. Смешно е наистина, но и жалко…

Като цяло за унгарската култура в България се знае малко, ако въобще нещичко. Поне родителите ни покрай социалистическия блок имат някаква представа… Нямало е как да не узнаят това-онова, все пак такава е била политиката по това време. А ето сега има деца, ученици, студенти — никога не са чували това име Унгария. Ако са го чували, то тя се намира някъде в Азия и по някаква причина се отъждествява с метафората „тъмна Индия“.

Всъщност Унгария заслужава малко повече признание и слава, най-малкото защото също като нас съществува на този континент повече от 1000 години, през които е запазила своята многовековна култура. И също като нас е била подвластна столетия на друг народ, също като нас е изгубила и двете световни войни. И нейните територии са били значително орязани през 1920 г. — това е всъщност и причината да вземе участие във Втората световна война (какъвто между другото е случаят и с България). Между 1949 и 1989 г., както България, е социалистическа република. Сега и двете държави са в Европейския съюз… Толкова прилики имаме в историческо отношение, а е толкова непопулярна в България… Защо?!

И все пак… за музиката. Има бисери, дори диаманти сред унгарските музиканти, а като че ли единствено Омега е станала световно популярна с песента си „Момичето с перлените коси“ (Gyöngyhajú lány — превода ѝ вижте тук). И няма как лесно да попадне човек на нещо друго унгарско, ако не се поинтересува. А как ще се поинтересува, когато така и така не разбира за какво се пее?

С тази мисъл на ум, съм решила вече по-често да превеждам тук хубави унгарски песни (до колкото ми позволяват скромните познания по езика). За начало преводите ще бъдат буквални и може би малко неточни, но се надявам с времето да се понауча. :) Ще давам и линкове към самите песни. Те ще работят без парола една седмица, след което ако не знаете сегашната парола, трябва просто да ми пишете.

П.П. Задрасканият параграф наистина е задраскан, но тъй като на себе си обещах, че няма да го изтрия, не го правя. На Виктор дължа и преоценката, макар спорът с него до нищо хубаво да не доведе — само сърцето ми повече се къса. :(
П.П.2 Примирявам се, шестият параграф вече не е задраскан. :)

Чакам на Gödör klub. Часът е 17:30 на 11 февруари. Седнала съм на една пейка сама. Оглеждам се — дали ще го позная след цели 7 години? Разни фигури на хора се приближават, отминават ме. Студено е…

~

Помня първата ни среща на Keleti, разходката пеша до хотел Астория и до моста Erzsébet. После вървяхме покрай Дунава, оттам е ето тази снимка. А в горещия августовски следобед улицата Váci беше пълна с хора… Вечерта се срещнахме с хората от Narancs в кръчмата „Тримата хусари“ (Három huszár — непременно ще я открия това лято). На другия ден се разделихме пак тук, на Gödör klub. Но тогава това беше автобусна спирка…

~

— Fázol? — попита ме и ме прегърна.

Задържа ме в прегръдката си. Треперех, но не от студ, а от вълнение. Да, да… Променил се е толкова много… И все пак е същият! Вътре, вътре е същият… Този човек, това чувство за хумор, тази усмивка, погледът — същите са. Липсва ми…

Понякога сънищата ти се сбъдват. Отчасти, защото реалността в съня е изкривена, но все пак се сбъдват.

Когато сънят изисква от теб да направиш нещо, не можеш да откажеш. Угодиш ли му, у теб настъпва мир, спокойствие, сигурност. Неща, които са ти липсвали иначе… И губиш представа за времето, потопил си се напълно в еуфорията!

За първи път от много време насам сънят не ме притесни, не ме събуди с чувството за нещо недовършено. Лека беше нощта наистина, защото предшестващият я ден бе толкова прекрасен & self-satisfying!

in love again ^^

прекрасен ден и ужасен край,
а колко по-спокойно е да си сред свои! [...]
очите ми лютят от гъстия синкав дим
мисля си „какво ли правя тук?“
не съм на мястото си, знаеш
дори доброто пожелание не убива скуката
тези хора отварят усти
като риби — гласове нямат
за мен са неми
или аз съм глуха вече? [...]

бавно допиваш последната глътка
още една бира… а още една?
не искаш, не, „няма нужда, не ставай такава“
каква? [...]
като в запушен бар…
неприятно! [...]

[много дълго триеточие]
Segítség! Segítség!

– какво изпитваш?
– отвръщение!
какво безумие!
колко повече очарование има
в ежедневните разговори на чужд език,
който учиш, но все още не разбираш добре
комини, комини, комини!
и къде изчезна приятното усещане
след срещата с колегите? [...]
този дим така души, така наежва!
като че ли и ти си част от това, част от това…
слушай, аз може би да те чакам отвън?!