прекрасен ден и ужасен край,
а колко по-спокойно е да си сред свои! [...]
очите ми лютят от гъстия синкав дим
мисля си „какво ли правя тук?“
не съм на мястото си, знаеш
дори доброто пожелание не убива скуката
тези хора отварят усти
като риби — гласове нямат
за мен са неми
или аз съм глуха вече? [...]

бавно допиваш последната глътка
още една бира… а още една?
не искаш, не, „няма нужда, не ставай такава“
каква? [...]
като в запушен бар…
неприятно! [...]

[много дълго триеточие]
Segítség! Segítség!

– какво изпитваш?
– отвръщение!
какво безумие!
колко повече очарование има
в ежедневните разговори на чужд език,
който учиш, но все още не разбираш добре
комини, комини, комини!
и къде изчезна приятното усещане
след срещата с колегите? [...]
този дим така души, така наежва!
като че ли и ти си част от това, част от това…
слушай, аз може би да те чакам отвън?!

Csodálatos nap! Nyugodtabban érzem magam. Azonban még mindig azt gondolom, hogy Magyarországhoz tartozom… Ti magyarok, mit csináltatok velem?!

Lyubena vendégségbe jött hozzám és együtt megnéztük a fényképeket Budapestről. Meséltem-e neki Daniról? Igen, volt az is. De ő már tudott mindent. :)
Érzelmes: +3

Anyukámmal sétáltunk egy kicsit, leültünk egy cukrászdában és beszéltünk az életünkről, a világunkról és minden másról.
Érzelmes: +2

Útközben, amikor hazafelé jártam, beleheltem a kellemes, friss, eső utáni levegőt. Majdnem a Rozsené. Meggondoltam. A következtetés az, hogy „Life goes on!“ és soha sem tudod mi történhet… Ilyen türelmetlenül várom őt! Vonzás, vonzás, vonzás!
Érzelmes: +1

Szeretek szeretni. :) Az alkalom — 2 hét múlva!
Érzelmes: +3

Az összesen: +9

Денят е белязан от Kormorán (Minden eladó) и Mattafix (Things have changed), от пакетче солети и едно кафе.

Вълнуват ме напоследък разни неща… Осъзнавам, че съществуват такива работи като емоционални сътресения, колебания, предизвикателства, падения и възход (възходът е един, паденията — много). Все още се поддавам на настроения, позволявам да ме обземе „кривината“ — един вид, криво ми е — но след това постепенно си възвръщам контрол. Понякога това става в кратки периоди от време, например няколко минути. Друг път трябва да дойде утрото със своята мъдрост. Макар и бавно, от всеки такъв случай аз се уча. Да бъда търпелива.

Не пия кафе по принцип — много силно ми въздейства и ставам друг човек. Не точно нервна. По-скоро ме обзема някакъв луд ентусиазъм, който разбира се, върви ръка за ръка с „не ме пипай, ако обичаш“. Когато пия кафе, искам да науча унгарски три пъти по-силно, отколкото когато не пия. Ставам приказлива и мога да говоря за един куп неща, за които иначе не бих си позволила подобна свобода. Понякога звуча абсурдно — опитвам се да изразя ненапълно оформени мисли, от което следват само думи с неясен смисъл. При всички случаи, един път озова ли се под опеката на големия африкански вожд, случват се странни неща.

Днес например, говорих на Ники за проблемите в университета и по-специално в моя курс. Метафорично се потупах по рамото, задето вече oтбирам от унгарски, оплаках се от живота и най-важното — поплаках си без причина. И всички тези хубави неща — следствие от чаша кафе със сметана.

Тhe question is — did I get high?

Ennek az elképesztő pillantásodnak kedves Danim, nem tudok ellenállni…
Nagyon hiányzol. De tudod, hogy hamarosan találkozni fogunk egymással…
Én türelmesen várlak.

врата пред мен, врата зад мен
откъдето дойдох, натам отидох
врата на сърцето ми, на челото ми
наследено бреме върху раменете ми

Такива неща се случват напоследък —

Посрещам Couchsurfer-и, пътувам, сънувам, ходя пеша. Понякога се препъвам, усмихвам се, гледам небето. Вятърът ми носи свобода [в крилете], носи миризми, аромати на странни парфюми, на хора, растения и разноцветни души. Природата е глуха и безчувствена. Слънцето изгрява сутрин и залязва вечер под лилаво небе, съвсем независимо. Съществуваме с музиката, застинали в началото на века. Животът ни е кратък, но пътуването ни е вечно.

Отново живея.

~

kapu előttem, kapu mögöttem
ahonnan jöttem ahová mentem
kapu a szívemen, homlokomon
örökölt súlyok vállaimon

Ilyen dolgok történnek az utóbbi időben —

Couchsurfer-öket fogadok, utazom, álmodom, gyalogolok. Néha botladozom, mosolygok, az eget nézem. A szél szabadságot hoz nekem [a szárnyaimra], szagokat hoz, furcsa parfümöknek az illatait, az embereknek, növényeknek és tarka lelkeknek is. A természet süket és érzéketlen. A nap felébred és lemegy a bíbor ég alatt, teljesen egyedül. Élünk együtt a zenével, mozdulatlanok a század elején. Az életünk rövid, az utazásunk pedig örökkévaló.

Újból élek.