…

if you happen to be rich, and you feel like a night’s entertainment,
you can pay for a gay escapade
if you happen to be rich, and alone and you need a companion,
you can ring ting-a-ling for the maid
if you happen to be rich and you find you are left by your lover,
and you moan and you groan quite a lot,
you can take it on the chin,
call a cab and begin to recover on your fourteen carat yacht

…

when you haven’t any coal in the stove and you freeze in the winter
and you curse to the wind at your fate
when you haven’t any shoes on your feet and your coat’s thin as paper
and you look thirty pounds underweight,
when you go to get a word of advice from the fat little pastor,
he will tell you to love evermore
but when hunger comes to rap, rat-a-tat, rat-a-tat, at the window
(at the window - who’s there? - hunger! - oh, hunger!)
see how love flies out the door

for money makes the world go around,
the world go around, the world go around,
money makes the world go around,
the clinking, clanking sound
of money, money, money, money,
money, money, money, money,
get a little, get a little,
money, money, money, money,
mark, a yen, a buck or a pound,
that clinking, clanking clunking sound
is all that makes the world go round,
it makes the world go round!

вечеринка@22:46

bluebird: ходи ми се на Булгара
Ники: мярнах гъдуларката преди ден-два
bluebird: ама страшно ми се слуша
bluebird: на големи колони
bluebird: или на живо
bluebird: искам да проглуша света с едно задръстено хоро ;р
Ники: :)
bluebird: а като се замисля, може и с дивото ;р

- Плюшен килим - въздъхна Анн възторжено - и копринени пердета! Мечтала съм за такива неща, Дайана. Но знаеш ли, струва ми се, че всъщност не ми е уютно сред тях. В тази стая има толкова много неща и всичките толкова прекрасни, че не остава простор за въображението. Това е една от утехите, когато си беден: има толкова много неща, които можеш да си представяш.

~

- Дайана каза, че ѝ се струва да е родена за градски живот. Госпожица Бари ме попита за моето мнение, но аз отговорих, че ще трябва да си помисля много сериозно, преди да мога да отговоря. Затова го обмислих след като си легнах. Това е най-доброто време човек да обмисля разни неща. И стигнах до заключението, Марила, че не съм родена за градски живот и много се радвам за това. Хубаво е да ядеш сладолед в блестящ ресторант в единадесет часа вечерта от време на време, ала редовно бих предпочела да съм в източната таванска стая, дълбоко заспала, но някак си да зная дори и насън, че вънка звездите греят и че вятърът духа в брястовете отвъд потока.

от “Анн от Грийн Гейбълс”, Луси Монтгомъри

- О, Марила, в чакането да се сбъднат неща се крие половината удоволствие от тях - възкликна Анн. - Може да не се сбъднат тези неща, но нищо не може да ти попречи на удоволствието да чакаш сбъдването им. Госпожа Линд казва: „Блажени са онези, които не очакват нищо, защото няма да бъдат разочаровани.“ Но аз мисля, че ще е по-лошо да не очакваш нищо, отколкото да бъдеш разочарован.

от „Анн от Грийн Гейбълс“, Луси Монтгомъри

- … Нима не съжаляваш, че така безсмислено пропиля живота си? Донесе ли ти щастие този странен подарък, който ти предпочете?
- Измамиха ме. Най-подло ме измамиха. Този злополучен остров и побъркани роботи, за такава ли власт ставаше дума? Това ли исках?
- Властта винаги си е власт. Голяма или малка, не е ли все едно! Ти изпита усещане, познато само на цезари и императори. Заповядваше и управляваше, разпореждаше се със съдбата на хората. Получи всичко, към което се стремеше!
- Измама! Чиста измама! Дори на този жалък остров аз нямах минута спокойствие! Непрекъснато си мислех, че тези каменни стени ще рухнат, че роботите рано или късно ще ме предадат, а онези, които превърнах в роби, ще поискат възмездие!
- Такава е цената. Платили са я всички тирани, всички, които са избрали този път.

~

- Странно, повечето хора толкова много ценят спокойствието… Но аз мога да ти подаря и нещо друго, не само спокойствие. Моите възможности са неограничени във вашия свят, искаш ли власт? Знам, че твоето племе обича този опиум, искаш ли власт, каквато не е притежавал никой досега? Твоите сънародници ще се прекланят пред теб, ще обожествяват твоето име, ти еднолично ще управляваш и ще се разпореждаш със съдбата на милиарди, помисли…
- Мисля. Твърде тежка е разплатата. Мнозина от онези, които се стремяха към властта, които дадоха живота си за нея, страдаха жестоко в последния си час и си отидоха с горчивото и закъсняло съжаление за извършеното престъпление.
- За каква разплата говориш?
- За безцелно пропилените години и двуличния живот наоколо, за фалшивите усмивки и лицемерното покорство, за робското ласкателство и най-после за сетния час, когато бремето е непоносимо, когато съвестта ще те запита какво направи със себе си и с онези прекрасни мигове, които ти бяха подарени под топлото слънце? Къде са твоите приятели, човече? Къде са върховете, които си покорил, къде е жената, която си обичал? Какво ще отговоря? Нима властта не убива всичко, което изброих? Няма ли тя да иска непрекъснато да се принасят страшни жертви пред нейния олтар?
- Тогава ти предлагам несметно богатство, не искаш ли да имаш всички ценности на света?
- Предложението ти е закъсняло с цели хиляда години. Но и в далечното минало богатството е било само средство за получаване на същата тази власт, макар че най-често и то не е било достатъчно за нея. Алчността е заслепявала, карала е безумеца да се върти в затворен кръг, превръщала е човека във вечен роб на самия себе си. Тези времена отдавна са минали. Сега властта не може да се купи срещу всички съкровища на света. А онова малко, което е необходимо на човека, за да задоволи собствените си нужди, му го дават природата и обществото безплатно като слънчевата светлина и въздуха. Защо ми е твоето богатство?
- А не искаш ли младост, вечен живот?
- Човек ще се умори да живее вечно, а що се отнася до здраве и дълъг живот, всеки желае това. Но ти ще поискаш твърде висока цена за своя дар.
- Упорит си, човече, упорит и неразумен.

от „Дългият изгрев на Ена“, Евгений Гуляковски