Миг от вечността
A tücsök cirregve fölneszel.
Testem hűs álmokat iszik.
Apró csillagos éjtündérek
a szívemet hozzád viszik.
Parányi szekérre fektetik,
pihék, mohák közé, puhán,
befödik zsenge nefelejccsel
s lehelnek rá éjfél után.
Húzzák lassú, nyüzsgő menetben
szemükben harmat, áhitat -
csigák s iszonyú nagy füvek közt,
a sárga holdvilág alatt.
Dsida Jenő
~
Това стихотворение ме накара да почувствам, да изпитам истински какво е да си влюбен, какво е да обичаш. Просълзи ме и песента, която са създали Misztrál по този стих, поразителна със своята наситеност…
Срамувам се от себе си и от този немислимо недодялан превод (дума по дума, едно към едно, без рими, без да съблюдавам за сричките дори), но не смея да ви лиша от удоволствието да си представите картината:
Щурецът свирейки, наостря уши,
тялото ми пие от студените мечти.
Мънички, обсипани със звезди, нощни феи
сърцето ми към теб отнасят.
Върху малка каручка го поставят,
върху коприна и мъх, на меко.
Покриват го с нежни незабравки,
дъхват върху му след полунощ.
Дърпат я бавно в спокойна процесия
в очите им роса, благочестие -
охлюви, между ужасно големите треви,
под жълтата лунна светлина.
Йеньо Джида