Тука вкъщи хората спорят с мене за езика—за българския език,—от лингвистична гледна точка, от гледна точка на чужденеца и въобще… Чувствам се неловко, с вързани ръце и запушена уста, задето не мога да се аргументирам в един такъв спор—липсват ми доводи и е толкова, толкова подтискащо!

От днес давам дума да не допускам подобно положение. Сядам и чета.
Чета и разбирам. Разбирам и научавам. Да. Не говорихме ли с вас вчера?

kelj fel keleti szél,
indulj nyugat felé,
vidd el sóhajtásom,
Magyar hazám felé

„събуди се източни ветре,
надигни се към запада,
отнеси въздишките ми
към родината Унгария“

с реверанс към Жоро Горецки

Touching the Void, Seabiscuit, Miracle, The Guardian…

They certainly make you feel.