Началото на новия ден започва 2 часа преди полунощ с кафе, пица и Floyd.

Вероятно ще възразите:

• Сутринта може да започва в 2 часа след полунощ, но не и 2 часа по-рано.
• Освен всичко, това е странна комбинация за закуска, мислите вие.
• Първото нещо е нетипично за мен.
• Второто е нетипично за закуската по принцип.
• А Pink Floyd, ще кажат някои, не са подходящ избор за зареждане с мотивация.

Няма такова нещо!

Подобно начало на деня напълно пасва на откачената ми програма. След по-малко от 32 часа ще съм някъде извън границите на България, в еуфория, шок и абсолютна неадекватност. Причините за това предвидено състояние са няколко:

• Утре (08.02.) съм на изпит по езикознание. Все още ме зоват последните две теми от конспекта — морфология и синтаксис. Остават 11 часа, от които заделени за сън — неизвестни.
• След изпита ме очакват неизбежни дейности като срещане с приятели, обикаляне по change бюра, събиране и подреждане на багаж, издирване на нужна туристическа информация, записване на въпросната, заучаване на елементарни фрази за животоспасяващи (и не чак толкова животоспасяващи) ситуации и разни от този вид. Време за сън — неизвестно.
• Следва товарене на самолет (първо по рода си) и кратко пътуване, което поради часовата разлика, като изгубено време, е само 20 минути. В момента на кацане се очаква значителна неадекватност. И много бръщолевене.
• Шокът е резултат от осъществяването на отдавна запланувано пътуване, чиято стойност се равнява на цел в живота от среден тип.

А после…
Е, за после ще пиша после. :)

Vigyázz, jövök!… Magyarorszáááág!

Следствието от предния пост е появата на нова категория „linguistics“ (или по народному — езикознание), в която ще пиша за различните страни и проблеми на езика.

Тъй като в последно време блогът е предпочитана форма на изразяване (а често и на информиране), мисля, че начинанието ще е от полза за всите бълoгаъри — както за читатели, така и за писатели. (Вие знаете за чукча, който искал да стане писател, а не читател, нали? ;)

Тук няма да се стремя да избягвам чуждиците в българския език, а дори напротив — където е удачно, ще разчитам на тях за изясняване смисъла на дискутираната тема. В това отношение чуждиците обогатяват езика и са напълно естествена част от неговото развитие.

В лингвистиката (=езикознанието) често се случва да има две или повече мнения по даден въпрос, затова (моля!) изразявайте своето несъгласие свободно. Ще се радвам на подобна обратна връзка от всички, които следят niichavo.org—важно е за моето положително развитие като филолог и езиковед. =)

Човек обяснява именно това, което най-много иска да научи. Няма по-подходящ момент за това от настъпващата сесия, по време на която трябва да се подготвя за изпита си по „Общо езикознание“… :)

I’ve been shadowed by a bitter kind of friendship -
the kind you don’t really know how to cope with…

Mai magyar órán meséltem a külföldi vendégeimről, meséltem couchsurfing-ról.

A tanárnő azt mondja:
- Bátor vagy, hogy foglalkozol vad idegenekkel. Nem félsz?
- Nem,—mondom,—nem félek. Érdemes találkozni ezekkel az emberekkel. Szerintem más a baj: az, hogy barátkozunk meg velejük és azután ők elmennek. Ez nagyon sajnálatos!

Kár, hogy már nincsenek itt… Nagyon hiányoznak.

~

Днес в часа по унгарски разказах за моите гости от чужбина, разказах за couchsurfing.

- Смела си, за да се занимаваш с напълно непознати… Не те ли е страх?
- Не,—казвам,—не ме е страх. Струва си да се срещнеш с тези хора. Според мен проблемът не е в това дали се страхуваш. Проблемът е в това, че се сприятеляваш с тях, а после те заминават. И е много тъжно.

Жалко, че вече не са тук… Липсват ми.

Неволи и мили спомени за отминали трудни времена, хабене/късане на нерви и мъничка награда. Наградата не е материална. Уви, човек сам трябва да мине по този път*.

* Първом написах „бие по този път“ и за някои може да звучи по-правдоподобно.

michael: като чета тия неща
michael: и си мисля
michael: как всичките
michael: абсолютно всичките такива писма се пишат по някакъв такъв шаблон
michael: и как всичките малко или много са..
michael: вижда ми се супер тривиална цялата работа :>
michael: направо ми става гадно като ги чета
michael: банално е
visha: тъкмо за това твоите трябва да изпъкват по някакъв начин. ако е само „той е добър ученик, много прилежен, много умен и чудесно владее езика“, не е достатъчно.
michael: „Visha’s uncommon capacity for compassion and awareness of social injustice“
visha: ох. съжалявам, но face it. дори сам да си ги пишеш препоръките и учителите ти да ги подписват само—не е толкова лесно, колкото сигурно изглежда (нали казваш, че е банално). пробвай и ще видиш
michael: май не се изразих добре
michael: не казвам, че е лесно
michael: не е и кой знае колко трудно де, но трябва да се положат усилия
michael: просто от моя гледна точка тия неща ми се виждат прекалено.. не знам как да ти го кажа :-)
michael: клиширано?
michael: извинявай, ако съм те засегнал по някакъв начин, защото изобщо не искам да омаловажавам всичките усилия, които си положила като си кандидатствала и си ги правила тия работи :-) просто говоря с теб това, което чувствам в момента
michael: някак си чувствам сякаш са прекалено изкуствени тез препоръки, де да знам как да го кажа :>
michael: не може ли просто хората да се видят и да се оценят без никакви предразсъдъци
visha: значи нищо не знаеш.
michael: нищо не знам за кое?
visha: слушай, не е хубаво такова да ти е отношението към нещата. или МНОГО искаш да идеш, или няма да идеш. разбираш ли?
michael: стряскаш ме :-)
visha: аз мислех, че Много искам. Истина е, че полагах много усилия, но е факт, че те не бяха достатъчно. Вземи каквото ти харесва, или си ги напиши сам или… не знам :-) just do it
michael: няма да ти се обидя, каквото и да ми напишеш, така че давай смело :.
michael: ех :-) благодаря ти, оценявам помощтта ти, но се страхувам, че дори и аз не знам какво искам много добре
michael: така че никога не насилвам нещата :-)
michael: ще направя каквото трябва, каквото и да е това :>
michael: ако реша, че всичко това е too troublesome for me, просто няма да го направя, достатъчно лесно ми е :-)
visha: добре. но разчитай повече на себе си, отколкото на другите. и също така да ти кажа—по-трудно ще ти/си напишат(еш) препоръка, когато нямаш какво да сложиш в нея. Честно. Става дума както за извънкласните дейности, така и за активен живот в някоя област, постоянство и интерес. Малко тъпо е да напишеш, че най-обичаш да гледаш аниме и че стоиш пред компютъра, цъкайки някоя игра, по 10-12/24 часа.
visha: тогава, по-добре не го прави. :| може пък и да не е за теб. процесът беше … стресиращ за мен. но това е защото ми пукаше.
michael: ами какво да ти кажа, съвсем права си си :-)
michael: в крайна сметка, нали това се опитвам да направя, да разбера кое е за мен
michael: наистина си падам непукист в доста отношения :-)
visha: да. дерзай. но все пак, постави си някаква цел. без цели няма да стигнеш до никъде.
visha: а ако за нищо не ти пука, сам не знам как ще постигнеш успех
visha: за да не живееш на гърба на другите, трябва да можеш своя акъл да опечеш.
michael: има нещо, което държа да знаеш
michael: всъщност ми се ще абсолютно всички да го знаят
michael: няма много значение какво говоря, особено пък в такива моменти
michael: важното е какво правя :-)
michael: като ми дойде музата за нещо, ще го направя, дори и да казвам точно обратното
visha: не. стой си зад думите или ако няма да го направиш, внимавай какво говориш :р
michael : е, при мен не е точно така :-)
visha: ок. :-) за твоя сметка е :р
michael: точно така
michael: живота си е мой, ще го правя каквото искам :-D
visha: добре. :-) хайде. като вземеш някакво решение, осведоми ме. до тогава—не мога да ти помогна ;р
michael: ох, съжалявам :-) не искам да се чувстваш отговорна за мен по някакъв начин
michael: нито да се стресираш допълнително от това или да се натоварваш
michael: знам, че може да бъде задължаващо, но ако аз ти казвам, значи е ок :-)
visha: не, бе ок, няма да ми пука много. ама ще ти узрее (дай боже:Р) акъла ;р тогава ти ще му мислиш :р