Може би с предния пост избързах малко. Не беше лоша идея първо да спомена що е то езикознание, откога е тръгнало и с какво се занимава. Но ето, поправям се. :)

Езикознанието, т.е. науката за езика, разглежда различни негови аспекти — същност, свойства, функции, строеж (=система и структура), функциониране и развитие на езика.

В древна Индия езикознанието възниква като средство за изучаване на древните свещени химни — Ведите, които датират от II хилядолетие пр. н. е. Тъй като до IV в. пр. н. е. индийският се бил изменил значително от времето на написване на Ведите, наложило се текстът им да бъде внимателно изучавна и тълкуван. Така се появява староиндийската граматика, която описва езиковите форми и разделя думите на съставни части: корен, основа, наставка, окончание.

Горе-долу по същото време в Гърция древногръцките философи Демокрит, Хераклит, Аристотел и Платон се занимавали с въпросите за произхода на езика, произхода на отделни думи, отношенията мисъл и език, а също и с частите на речта във връзка с анализа на мисленето, при което граматическите категории са били отъждествявани с логическите. Аристотел разделя думите на три категории — име, глагол и съюз и слага начало на понятията падеж и род.

В края на II в. и началото на началото на I в. пр. н. е. в Александрия Дионисий Тракийски създава първата гръцка граматика. По-късно римските граматици по образеца на гръцките направили свои граматики, за своя език.

През новата ера предмет на изучаване на езикознанието били общочовешките начини на изразяване на мисълта. По това време езикознанието не се е отделяло от логиката (философията). Езикът все още не се смятал за обществено явление, а теориите за неговия произход се базирали на религиозни вярвания, на откъси от Библията. ( „… и нарече бог виделината ден, а тъмнината нощ…“ )

През XIX в, тъй нареченият бум в развитието на езикознанието, започва да се говори за сравнително-историческо езикознание. До този момент съществуват много граматики за различни езици, но преди появата на сравнително-историческия метод, те не са били съпоставяни една с друга, не се е търсело общото в тях.

При изучаването на санскрит, чрез сравняването на думи с някои европейски езици, се забелязва близост между езиците — установява се, че някои староиндийски думи приличат по звуков състав и значение на думи от някои европейски езици. За основа се поставя сравнението в областта на морфологията. Установява се, че морфологическите елементи на една група езици са сходни помежду си. Така се определя родството на индоевропейските езици, а по-късно на семитските, тюркските и т.н.

Следва продължение…

„Най-добрият начин да изясни човек за самия себе си една мисъл е да се опита да я предаде на друг човек.“

Езикът е сложно нещо и неговата същина е многократно поставяна под въпрос от много езиковеди, принадлежащи към различни школи. Различните школи отстояват различни мнения по въпросите на езикознанието. Но те рядко достигат до някакво съгласие и същността на езика може би все още не е напълно изяснена. Все пак, когато на обикновения човек се каже, че съществува такова нещо като триада „речева дейност – език – реч“, то е нормално той да ви изгледа странно. Лингвистите се делят на три групи според вижданията си по въпроса за тази триада и представете си какъв хаос е, когато се опитват да приведат доводи в полза на тезата си!

Едните смятат, че език и реч са две неразривно свързани, но самостойни явления, а речевата дейност е само психическа основа за осъществяване на взаимодействието между език и реч.
Другите твърдят, че език и реч са две страни на едно и също явление — речевата дейност. Според тях езикът съществува и се проявява чрез речта.
Според третите пък език и реч са едно и също нещо, т.е. те са тъждествени и се отрича разликата между тях.

А знаете ли по какво се различават понятията език и реч в езикознанието?

Б. Н. Головин ги опредля така:

„Език - това е съвкупност и система от знаковите единици на общуването в техния извлечен и абстрахиран вид от езиковия материал (текста), в тяхната комуникативна готовност; езикът — това е знаков механизъм на общуването.“

„Реч - това е последователност от взети от езика знакови единици на общуването в конкретния езиков материал в тяхното комуникативно използване.“

Lost in translation, are you? Всъщност това е най-простото обяснение (или поне най-разбираемото) от всички.

Определението на Б. Н. Головин, с прости думи казано, означава, че за да съставим нашата реч, ние използваме елементите, които съставят езика. Езикът ние използваме, за да общуваме. А речта е продукт на езика, чрез нея ние обменяме помежду си информация. Езикът е всъщност наборът от елементите, с които си служим, нашият запас от думи. И докато езикът е пасивен по природа, то речта представлява езикът в действие, езикът в процес на използване. Звучи ли правдоподобно?

Следователно езикът и речта са двете страни на речевата дейност или просто — дейността на мозъка за съставяне на реч.

Следствието от предния пост е появата на нова категория „linguistics“ (или по народному — езикознание), в която ще пиша за различните страни и проблеми на езика.

Тъй като в последно време блогът е предпочитана форма на изразяване (а често и на информиране), мисля, че начинанието ще е от полза за всите бълoгаъри — както за читатели, така и за писатели. (Вие знаете за чукча, който искал да стане писател, а не читател, нали? ;)

Тук няма да се стремя да избягвам чуждиците в българския език, а дори напротив — където е удачно, ще разчитам на тях за изясняване смисъла на дискутираната тема. В това отношение чуждиците обогатяват езика и са напълно естествена част от неговото развитие.

В лингвистиката (=езикознанието) често се случва да има две или повече мнения по даден въпрос, затова (моля!) изразявайте своето несъгласие свободно. Ще се радвам на подобна обратна връзка от всички, които следят niichavo.org - важно е за моето положително развитие като филолог и езиковед. =)

Човек обяснява именно това, което най-много иска да научи. Няма по-подходящ момент за това от настъпващата сесия, по време на която трябва да се подготвя за изпита си по „Общо езикознание“… :)