Positive? Negative? Pogative?
Спомени. Появяват се напоследък оттук-оттам, понякога досущ като спасителни пояси, хвърлени в морето от нерешителност и безпокойство.
След вчерашната среща с Митко, всичко някак придобива смисъл. Като че ли все някога ще свърши всичко това, ще си дойде на мястото, пъзелът ще се нареди. Успокоително действат такива интелектуални разговори, подтикват те да разсъждаваш, да изразяваш своето мнение, позиция, а някои неща дори сами се изясняват… И ми липсва.
Липсва ми човекът, с когото можеш спокойно да пропуснеш ежедневието покрай ушите си и да стъпиш някъде по-високо, може би една крачка във въздуха. Човекът, с когото можеш да пропътуваш половината свят и да преживееш най-невероятни неща. Човекът, с когото ще се караш понякога, ще си омръзвате взаимно, друг път ще се смеете дружно, ще делите всичко — храната, водата, спалния чувал — ще спите под един покрив или дори без покрив под открито небе. Човекът, с когото всичко има смисъл.
Липсват ми couchsurfer-ите — Марко, Свен, Роб, Кати, Дейв… Макар и по-скоро като домакин, успях да се докосна до частица от това невероятно усещане да пътуваш, да обменяш опит с други пътешественици и да бъдеш част от постоянно променящия се свят.
~
Студено е. Надвесила съм се над печката и се опитвам отвън някак да стопля изтерзаното си сърце.
[22:22] visha: имам чувството, че умът ми не побира вече света наоколо. все едно сънувам някакъв псевдо кошмар. все едно може да се случи нещо всеки момент и да се събудя, да видя, че слънцето отдавна е изгряло и напича през прозореца.
[22:24] visha: чудя се, дали съм станала по-търпелива, в следствие на последните два месеца? променило ли ме е за добро всичко това? чудя се дали мога да събера частите от сърцето си в едно и да ги залепя с лепило „Капчица“?
[22:25] Lyu: няма как…
[22:25] Lyu: и в много отношения не само си станала по-търпелива, ами май като цяло си се променила
[22:27] visha: охохо :) не се шегувай…
[22:28] visha: май за съжаление търпението винаги излиза крайно нещо, от типа купчинка, торбичка, чашка, парче… ето: едно парче търпение, моля!
[22:29] visha: ама такова парче… като парче торта
[22:30] visha: парче пай от търпение
[22:30] Lyu: ти не изяде ли вече своето търпение?
