akarsz-e futni, arany éjszakába futni velem?
a földre bukni és az égre nézni fel?
akarsz-e adni árva csillagoknak szép neveket?
s nevetve hagyni, hogy a szél sodorja el?

akarsz-e együtt ülni házad küszöbén majd?
és arra nem gondolni, hogy meddig is tart?
akarsz-e rám találni őszbe rohanó üres vonaton?
akarsz-e bennünk hinni, ahogy én akarom?

akarsz-e bújni, velem összebújni zord teleken?
és lángra gyúlni fázós, fehér reggelben
a hóba írni édes titokból szőtt rejtjeleket,
hogy szóra bírni más ne tudja senki sem

akarsz-e együtt ülni házad küszöbén majd?
és arra nem gondolni, hogy meddig is tart?
akarsz-e rám találni őszbe rohanó üres vonaton?
akarsz-e bennünk hinni, ahogy én akarom?

van az úgy, hogy semmi sem jó
és van az úgy, hogy lenni sem jó
hát gyere mondd, hogy akarod még!
és ezer év sem téphet szét

akarsz-e szánni, ha egyszer bánni kell a bűneidet?
akarsz-e látni, ha lábam rossz utakra tért?
az arcot látni, amivel megosztottad tükreidet
akarsz-e engem, aki csak ennyit ígért?

akarsz-e együtt ülni házad küszöbén majd?
és arra nem gondolni, hogy meddig is tart?
akarsz-e rám találni őszbe rohanó üres vonaton?
akarsz-e bennünk hinni, ahogy én akarom?

van az úgy, hogy semmi sem jó
és van az úgy, hogy lenni sem jó
hát gyere mondd, hogy akarod még!
és ezer év sem téphet szét…

Гледам небето, облаците се редуват с ръбати пролуки синьо небе.
Пияна съм от емоции! Животът е непредвидим, но посоката е ясна:
Северозапад!

Имам повод да черпя… (пу-пу, да не ми е уроки!) — заминавам!

прекрасен ден и ужасен край,
а колко по-спокойно е да си сред свои! [...]
очите ми лютят от гъстия синкав дим
мисля си „какво ли правя тук?“
не съм на мястото си, знаеш
дори доброто пожелание не убива скуката
тези хора отварят усти
като риби — гласове нямат
за мен са неми
или аз съм глуха вече? [...]

бавно допиваш последната глътка
още една бира… а още една?
не искаш, не, „няма нужда, не ставай такава“
каква? [...]
като в запушен бар…
неприятно! [...]

[много дълго триеточие]
Segítség! Segítség!

– какво изпитваш?
– отвръщение!
какво безумие!
колко повече очарование има
в ежедневните разговори на чужд език,
който учиш, но все още не разбираш добре
комини, комини, комини!
и къде изчезна приятното усещане
след срещата с колегите? [...]
този дим така души, така наежва!
като че ли и ти си част от това, част от това…
слушай, аз може би да те чакам отвън?!

… е българското име на известната песен на Omega — Gyöngyhajú lány (a.k.a. The girl with the pearl’s hair или Pearls in her hair). По-късно кавър на песента, но с нов текст, правят Scorpions — White dove.

Из уеб пространството се намират некадърни (чисто съдържателно) преводи на български, вероятно преводи на английски преводи, или кой знае… Ето един груб, но все пак по-правилен превод от унгарски (мое творение е, простете ми за липсата на ритъм и т.н.):

веднъж слънцето така се измори, [чe]
заспа в скута на дълбоко зелено езеро
хората ги болеше от тъмнината
то ни съжали, дойде сред нас

да, дойде едно момиче с перлени коси
сънувах или може би бе истина
такива станаха земята, небето
зелено и синьо, както преди
да, дойде едно момиче с перлени коси
сънувах или може би бе истина

събуди се зората, тя вкъщи се прибра
зад сини планини, сред цветя
малък син слон* приказка разказваше:
в красивата ѝ перлена коса спи светлината

да, живее едно момиче с перлени коси
сънувах или може би бе истина
перлената [й] коса оттогава
стига до дълбините на морето

когато си много самотен
ще падне при теб една малка звезда
и нека белоснежни перли те водят,
както добрия скитник — белите камъни

да, събуди се, момиче с перлени коси!
сънувах или може би бе истина
нас чака зад перлите си
между небето и земята

да, вика ме едно момиче с перлени коси
сънувах или може би бе истина
мен чака зад перлите си
между небето и земята
да, вика ме едно момиче с перлени коси
сънувах или може би бе истина

За оригиналния текст погледнете тук.

*малък син слон — може да се предположи, че става дума, за George Molnar (по унгарскому — Molnár György), китаристът на групата, чийто псевдоним е „Слонът“ (Elefánt)

Csodálatos nap! Nyugodtabban érzem magam. Azonban még mindig azt gondolom, hogy Magyarországhoz tartozom… Ti magyarok, mit csináltatok velem?!

Lyubena vendégségbe jött hozzám és együtt megnéztük a fényképeket Budapestről. Meséltem-e neki Daniról? Igen, volt az is. De ő már tudott mindent. :)
Érzelmes: +3

Anyukámmal sétáltunk egy kicsit, leültünk egy cukrászdában és beszéltünk az életünkről, a világunkról és minden másról.
Érzelmes: +2

Útközben, amikor hazafelé jártam, beleheltem a kellemes, friss, eső utáni levegőt. Majdnem a Rozsené. Meggondoltam. A következtetés az, hogy „Life goes on!“ és soha sem tudod mi történhet… Ilyen türelmetlenül várom őt! Vonzás, vonzás, vonzás!
Érzelmes: +1

Szeretek szeretni. :) Az alkalom — 2 hét múlva!
Érzelmes: +3

Az összesen: +9