В тъмните часове на деня, завръщам се вкъщи с усмивка и високо вдигната глава. В такива моменти нищо не може да помрачи доброто настроение. Тръпки полазват тялото ми като сладко предчувствие, всяка част от мен усеща настъпващия триумф на свободата — увереност, спокойствие и сигурност в себе си!
~
V: annyira jó tudni, hogy odamegyek, ahol akarok lenni
K: és egyszer ittmaradsz
V: … gondolod? (remélve)
K: aki ennyire itt akar lenni az előbb utóbb itt is marad
“Az élet igazi, nagy vállalkozásai legtöbbször nem hőstettek, hanem türelemjátékok.”
Márai Sándor
~
„Истинските, големите предизвикателства на живота са най-често не героични дела, а игри на търпение.“
Шандор Мараи
Deyan: всичко наред, Виша? този статус ме плаши…
Visha: ех, трудно е да се каже…
Deyan: :(
Visha: може би всичко е наред? или поне ще бъде наред? търпение, търпение
Deyan: някакви сериозни проблеми, или просто душевни терзания?
Visha: душевни терзания :)
Deyan: а, ок тогава :)
Visha: хехе
Visha: понякога не са за подценяване, но сега не се чувствам ужасно застрашена… просто дяволски несигурна
Deyan: това да се чува! това да са ти проблемите!
Visha: че то обикновено какви други проблеми има човек? :)
Deyan: ми… истински! :P
Visha: мда… :) и тези ще дойдат след известно време :)
Deyan: до тогава, кефи се на страстни душевни терзания :)
Deyan: ех, чак ме навя носталгия… аз като бях студент какви депресии му дръпвах…
Visha: =)
Deyan: вие младите не знаете така квалитетно да се сдухвате
Deyan: други времена бяха
Visha: лол :D
„Visha is doused in madness, shaking between the Good and the Bad.“
Липсата на каквото и да е разумно обяснение на случките от последните седмици успя да ме озадачи дотолкова, че започнах да се съмнявам в истинността на нещата, в тяхната същност. Настроенията ми варират от час за час и в никакъв случай не мога да определя състоянието си като стабилно. Ту светът ми е крив и тесен, ту сякаш слънце огрява в облачен ден с обещание за нещо ново, непознато и тъй примамливо…
Тази вечер надмина себе си. Спечели ме с доброта и готовност за помощ — ръка, подадена в труден час. Охотно я приемам с широка усмивка, а топлината отвътре, радостта — сърцето ми не ги побира!
Духът ми е неспокоен, кръвта ми кипи — искам да пътувам! Да крачим заедно по следите на синята маркировка, весело да пеем песни… Стягай раницата, приятелю, защото рано или късно ще тръгнем на път! :)
На света има Добро и както казва Мишо:
„The Good shall prevail — at the end of the day it’s a question of attitude!“
A tücsök cirregve fölneszel.
Testem hűs álmokat iszik.
Apró csillagos éjtündérek
a szívemet hozzád viszik.
Parányi szekérre fektetik,
pihék, mohák közé, puhán,
befödik zsenge nefelejccsel
s lehelnek rá éjfél után.
Húzzák lassú, nyüzsgő menetben
szemükben harmat, áhitat -
csigák s iszonyú nagy füvek közt,
a sárga holdvilág alatt.
Dsida Jenő
~
Това стихотворение ме накара да почувствам, да изпитам истински какво е да си влюбен, какво е да обичаш. Просълзи ме и песента, която са създали Misztrál по този стих, поразителна със своята наситеност…
Срамувам се от себе си и от този немислимо недодялан превод (дума по дума, едно към едно, без рими, без да съблюдавам за сричките дори), но не смея да ви лиша от удоволствието да си представите картината:
Щурецът свирейки, наостря уши,
тялото ми пие от студените мечти.
Мънички, обсипани със звезди, нощни феи
сърцето ми към теб отнасят.
Върху малка каручка го поставят,
върху коприна и мъх, на меко.
Покриват го с нежни незабравки,
дъхват върху му след полунощ.
Дърпат я бавно в спокойна процесия
в очите им роса, благочестие -
охлюви, между ужасно големите треви,
под жълтата лунна светлина.
Йеньо Джида