Már sokat vártam…
Viszlát szeptemberig, Bulgária! Hiányozni fogsz…

Дълъг ден, но вечерта е хубава. Слушам отново Edda, After Crying и Locomotiv GT. Гледам текстове на техни песни и превеждам, превеждам…

Изумително е колко много прекрасна унгарска музика има… Музика, която не е достигнала до нас, не е успяла да премине езиковата бариера. Осъзнавам, че странността/трудността на унгарския език освен че е помогнала на езика да се запази като такъв, за съжаление и значително е отделила Унгария от останалите европейски държави. Изолирала я е по такъв начин, че ако кажеш, че учиш унгарски език, това вече звучи по-странно от това да учиш хинди, арабски или корейски, нищо че разстоянието между София и Будапеща е само ~800 км.

Поради това Унгария си остава загадка за повечето хора и особено в България като че ли единственото нещо, което знаят хората за езика ѝ е едно глупаво несъществуващо „хекеш-мекеш“, както и странно запазилото се в народната памет „нем тудом“ (което, забележете, противно на очакванията дори не означава „не разбирам“, а „не знам“!).

Не веднъж ми се е случвало вече, след като ме попитат с какво се занимавам и получат моя отговор, да ми отговорят с „Ааа, хекеш-мекеш“… После изведнъж им хрумва някоя случка от последното им пребиваване в Унгария, когато са имали перипетии поради езиковата бариера — нито са разбирали нещо, нито са били разбрани. Смешно е наистина, но и жалко…

Като цяло за унгарската култура в България се знае малко, ако въобще нещичко. Поне родителите ни покрай социалистическия блок имат някаква представа… Нямало е как да не узнаят това-онова, все пак такава е била политиката по това време. А ето сега има деца, ученици, студенти — никога не са чували това име Унгария. Ако са го чували, то тя се намира някъде в Азия и по някаква причина се отъждествява с метафората „тъмна Индия“.

Всъщност Унгария заслужава малко повече признание и слава, най-малкото защото също като нас съществува на този континент повече от 1000 години, през които е запазила своята многовековна култура. И също като нас е била подвластна столетия на друг народ, също като нас е изгубила и двете световни войни. И нейните територии са били значително орязани през 1920 г. — това е всъщност и причината да вземе участие във Втората световна война (какъвто между другото е случаят и с България). Между 1949 и 1989 г., както България, е социалистическа република. Сега и двете държави са в Европейския съюз… Толкова прилики имаме в историческо отношение, а е толкова непопулярна в България… Защо?!

И все пак… за музиката. Има бисери, дори диаманти сред унгарските музиканти, а като че ли единствено Омега е станала световно популярна с песента си „Момичето с перлените коси“ (Gyöngyhajú lány — превода ѝ вижте тук). И няма как лесно да попадне човек на нещо друго унгарско, ако не се поинтересува. А как ще се поинтересува, когато така и така не разбира за какво се пее?

С тази мисъл на ум, съм решила вече по-често да превеждам тук хубави унгарски песни (до колкото ми позволяват скромните познания по езика). За начало преводите ще бъдат буквални и може би малко неточни, но се надявам с времето да се понауча. :) Ще давам и линкове към самите песни. Те ще работят без парола една седмица, след което ако не знаете сегашната парола, трябва просто да ми пишете.

П.П. Задрасканият параграф наистина е задраскан, но тъй като на себе си обещах, че няма да го изтрия, не го правя. На Виктор дължа и преоценката, макар спорът с него до нищо хубаво да не доведе — само сърцето ми повече се къса. :(
П.П.2 Примирявам се, шестият параграф вече не е задраскан. :)