По повод предния пост:
Юрий says: visha…
visha says: мхм:)
Юрий says: nqma da te pitam…. na-na-nai-naaaaa…..
Юрий says: kakwi gi prawish ti sega-ga-ga-gaaaaaaa
visha says: хахахахаха
visha says: =)))
visha says: ей сега и теб ще те блогна :Р
visha says: =) толкова ме радваш
Юрий says: Hahahahaha
Юрий says: towa prozwucha kato zaplaha…
Юрий says: neshto kato…
Юрий says: „shta capna s umrqla siomga“
Чакам на Gödör klub. Часът е 17:30 на 11 февруари. Седнала съм на една пейка сама. Оглеждам се — дали ще го позная след цели 7 години? Разни фигури на хора се приближават, отминават ме. Студено е…
~
Помня първата ни среща на Keleti, разходката пеша до хотел Астория и до моста Erzsébet. После вървяхме покрай Дунава, оттам е ето тази снимка. А в горещия августовски следобед улицата Váci беше пълна с хора… Вечерта се срещнахме с хората от Narancs в кръчмата „Тримата хусари“ (Három huszár — непременно ще я открия това лято). На другия ден се разделихме пак тук, на Gödör klub. Но тогава това беше автобусна спирка…
~
— Fázol? — попита ме и ме прегърна.
Задържа ме в прегръдката си. Треперех, но не от студ, а от вълнение. Да, да… Променил се е толкова много… И все пак е същият! Вътре, вътре е същият… Този човек, това чувство за хумор, тази усмивка, погледът — същите са. Липсва ми…
