добро утро, хубаво утро!
слънцето тъкмо се събуди
добро утро, хубаво утро!

от това съм уморен
още чувам гласовете ви
от това съм уморен

хей, пролетни ветре! изпрати миналото ни!
хей, пролетни ветре! по дяволите, трябва ни дъжд!
хей, пролетни ветре! изпрати миналото ни!
хей, пролетни ветре! издухай мръсотията!

тотално брутален съм
щом мисля за вас
тотално брутален съм

не ми трябва новият свят
който ми предлагаш
не ми трябва новият свят

лицемерния ви екран
настъпи вече краят
лицемерния ви екран

в сянката на картечницата
съмнявай се в истината
в сянката на картечницата

хей, пролетни ветре! изпрати миналото ни!
хей, пролетни ветре! по дяволите, трябва ни дъжд!
хей, пролетни ветре! изпрати миналото ни!
хей, пролетни ветре! издухай мръсотията!

тотално брутален съм
щом мисля за вас
тотално брутален съм

не ми трябва новият свят
който ми предлагаш
не ми трябва новият свят

~

jó reggelt, szép jó reggelt!
a nap is épphogy felkelt
jó reggelt, szép jó reggelt!

attól, hogy fáradt vagyok
még hallom a hangotok
attól, hogy fáradt vagyok

hey, tavaszi szél! a múltunk elkísér!
hey, tavaszi szél! be kéne az esõ!
hey, tavaszi szél! a múltunk elkísér!
hey, tavaszi szél! fújd el a mocskot!

totálbrutál vagyok
ha rátok gondolok
totálbrutál vagyok

nem kell az új világ
amit nekem kínálsz
nem kell az új világ

képmutató képernyõtök
a vég már elkezdõdött
képmutató képernyõtök

géppuskák árnyékában
kétely az igazságban
géppuskák árnyékában

hey, tavaszi szél! a múltunk elkísér!
hey, tavaszi szél! be kéne az esõ!
hey, tavaszi szél! a múltunk elkísér!
hey, tavaszi szél! fújd el a mocskot!

totálbrutál vagyok
ha rátok gondolok
totálbrutál vagyok

nem kell az új világ
amit nekem kínálsz
nem kell az új világ

Не съм не съм не съм не съм не съм щастлива днес.

you let me down without a word
today your memory returned
and now I’m walking down the street
in silver rain

not a trace was left behind
though I searched I couldn’t find
reflections of the golden hours
in silver rain

when you lay down by my side
my life was filled with golden light
now the hope is gone
like the starlight at the dawn
faded like a star in the misty morn
in the misty dawn

high above me in the sky
clouds of memories drift by
and the rain keeps falling down
silver rain

voltam New Yorkban
reptéren Londonban
Berlinben lassú volt a fény
imbolygott Amszterdam
és hess jött Marrakech
Párizsból sms
szikrázott Velence
Varsóban a fűszeres lány
aki eladó
de én nem Bem apó
halló halló halló
hallucináció

csak a szerelem eleven elemem
valahol elveszett
veszettül keresem
sehol se talállak téged életem

voltam keleten
jártam nyugaton
déli legelőn
északi ugaron
sorstalan utakon
fejvesztve kutatom őt
nem tudom hol lakom

itt lesz a szekrényben
a kávés csészében
vagy tán a szőnyeg alatt
az ajtó mögött nem néztem
egy sötét sarokban
nyilvános wc-ben
a körúton egy kávéházban
budai erkélyen
jaj hívok nyomozó
mer’ én nem Columbo
halló halló halló
halucináció

csak a szerelem eleven elemem
valahol elveszett
veszettül keresem
sehol se talállak téged életem

voltam keleten
jártam nyugaton
déli legelőn
északi ugaron
sorstalan utakon
fejvesztve kutatom őt
nem tudom hol lakom

Денят е белязан от Kormorán (Minden eladó) и Mattafix (Things have changed), от пакетче солети и едно кафе.

Вълнуват ме напоследък разни неща… Осъзнавам, че съществуват такива работи като емоционални сътресения, колебания, предизвикателства, падения и възход (възходът е един, паденията — много). Все още се поддавам на настроения, позволявам да ме обземе „кривината“ — един вид, криво ми е — но след това постепенно си възвръщам контрол. Понякога това става в кратки периоди от време, например няколко минути. Друг път трябва да дойде утрото със своята мъдрост. Макар и бавно, от всеки такъв случай аз се уча. Да бъда търпелива.

Не пия кафе по принцип — много силно ми въздейства и ставам друг човек. Не точно нервна. По-скоро ме обзема някакъв луд ентусиазъм, който разбира се, върви ръка за ръка с „не ме пипай, ако обичаш“. Когато пия кафе, искам да науча унгарски три пъти по-силно, отколкото когато не пия. Ставам приказлива и мога да говоря за един куп неща, за които иначе не бих си позволила подобна свобода. Понякога звуча абсурдно — опитвам се да изразя ненапълно оформени мисли, от което следват само думи с неясен смисъл. При всички случаи, един път озова ли се под опеката на големия африкански вожд, случват се странни неща.

Днес например, говорих на Ники за проблемите в университета и по-специално в моя курс. Метафорично се потупах по рамото, задето вече oтбирам от унгарски, оплаках се от живота и най-важното — поплаках си без причина. И всички тези хубави неща — следствие от чаша кафе със сметана.

Тhe question is — did I get high?

врата пред мен, врата зад мен
откъдето дойдох, натам отидох
врата на сърцето ми, на челото ми
наследено бреме върху раменете ми

Такива неща се случват напоследък —

Посрещам Couchsurfer-и, пътувам, сънувам, ходя пеша. Понякога се препъвам, усмихвам се, гледам небето. Вятърът ми носи свобода [в крилете], носи миризми, аромати на странни парфюми, на хора, растения и разноцветни души. Природата е глуха и безчувствена. Слънцето изгрява сутрин и залязва вечер под лилаво небе, съвсем независимо. Съществуваме с музиката, застинали в началото на века. Животът ни е кратък, но пътуването ни е вечно.

Отново живея.

~

kapu előttem, kapu mögöttem
ahonnan jöttem ahová mentem
kapu a szívemen, homlokomon
örökölt súlyok vállaimon

Ilyen dolgok történnek az utóbbi időben —

Couchsurfer-öket fogadok, utazom, álmodom, gyalogolok. Néha botladozom, mosolygok, az eget nézem. A szél szabadságot hoz nekem [a szárnyaimra], szagokat hoz, furcsa parfümöknek az illatait, az embereknek, növényeknek és tarka lelkeknek is. A természet süket és érzéketlen. A nap felébred és lemegy a bíbor ég alatt, teljesen egyedül. Élünk együtt a zenével, mozdulatlanok a század elején. Az életünk rövid, az utazásunk pedig örökkévaló.

Újból élek.