Azt hittem, hogy a krém segíthette volna. De jó, most látom - nincs igazam.
Nem értem - miért így dühösen kell beszélned hozzám arról?

Следствието от предния пост е появата на нова категория „linguistics“ (или по народному — езикознание), в която ще пиша за различните страни и проблеми на езика.

Тъй като в последно време блогът е предпочитана форма на изразяване (а често и на информиране), мисля, че начинанието ще е от полза за всите бълoгаъри — както за читатели, така и за писатели. (Вие знаете за чукча, който искал да стане писател, а не читател, нали? ;)

Тук няма да се стремя да избягвам чуждиците в българския език, а дори напротив — където е удачно, ще разчитам на тях за изясняване смисъла на дискутираната тема. В това отношение чуждиците обогатяват езика и са напълно естествена част от неговото развитие.

В лингвистиката (=езикознанието) често се случва да има две или повече мнения по даден въпрос, затова (моля!) изразявайте своето несъгласие свободно. Ще се радвам на подобна обратна връзка от всички, които следят niichavo.org - важно е за моето положително развитие като филолог и езиковед. =)

Човек обяснява именно това, което най-много иска да научи. Няма по-подходящ момент за това от настъпващата сесия, по време на която трябва да се подготвя за изпита си по „Общо езикознание“… :)

Тука вкъщи хората спорят с мене за езика - за българския език, - от лингвистична гледна точка, от гледна точка на чужденеца и въобще… Чувствам се неловко, с вързани ръце и запушена уста, задето не мога да се аргументирам в един такъв спор - липсват ми доводи и е толкова, толкова подтискащо!

От днес давам дума да не допускам подобно положение. Сядам и чета.
Чета и разбирам. Разбирам и научавам. Да. Не говорихме ли с вас вчера?

I’ve been shadowed by a bitter kind of friendship -
the kind you don’t really know how to cope with…

Mai magyar órán meséltem a külföldi vendégeimről, meséltem couchsurfing-ról.

A tanárnő azt mondja:
- Bátor vagy, hogy foglalkozol vad idegenekkel. Nem félsz?
- Nem, - mondom. - Nem félek. Érdemes találkozni ezekkel az emberekkel. Szerintem más a baj: az, hogy barátkozunk meg velejük és azután ők elmennek. Ez nagyon sajnálatos!

Kár, hogy már nincsenek itt… Nagyon hiányoznak.

~

Днес в часа по унгарски разказах за моите гости от чужбина, разказах за couchsurfing.

- Смела си, за да се занимаваш с напълно непознати… Не те ли е страх?
- Не, - казвам. - Не ме е страх. Струва си да се срещнеш с тези хора. Според мен проблемът не е в това дали се страхуваш. Проблемът е в това, че се сприятеляваш с тях, а после те заминават. И е много тъжно.

Жалко, че вече не са тук… Липсват ми.