kelj fel keleti szél,
indulj nyugat felé,
vidd el sóhajtásom,
Magyar hazám felé

„събуди се източни ветре,
надигни се към запада,
отнеси въздишките ми
към родината Унгария“

с реверанс към Жоро Горецки

Uram, segítsd fiaid, hogy megtisztuljanak!
Uram, segítsd fiaid, hogy ne csalódjanak!
Uram, segítsd, hogy napfény érje tiszta arcukat!
Uram, adj szép fiaidnak boldog napokat!
Kérlek, segíts! Kérlek, segíts!
Kérlek, segíts! Kérlek, segíts!

Това е една молба; нещо като молитва, ако щете…
Твърде хубава за моя груб превод, затова ще ви го спестя.

…

if you happen to be rich, and you feel like a night’s entertainment,
you can pay for a gay escapade
if you happen to be rich, and alone and you need a companion,
you can ring ting-a-ling for the maid
if you happen to be rich and you find you are left by your lover,
and you moan and you groan quite a lot,
you can take it on the chin,
call a cab and begin to recover on your fourteen carat yacht

…

when you haven’t any coal in the stove and you freeze in the winter
and you curse to the wind at your fate
when you haven’t any shoes on your feet and your coat’s thin as paper
and you look thirty pounds underweight,
when you go to get a word of advice from the fat little pastor,
he will tell you to love evermore
but when hunger comes to rap, rat-a-tat, rat-a-tat, at the window
(at the window - who’s there? - hunger! - oh, hunger!)
see how love flies out the door

for money makes the world go around,
the world go around, the world go around,
money makes the world go around,
the clinking, clanking sound
of money, money, money, money,
money, money, money, money,
get a little, get a little,
money, money, money, money,
mark, a yen, a buck or a pound,
that clinking, clanking clunking sound
is all that makes the world go round,
it makes the world go round!

никъде не те намирам

бях в Ню Йорк
на летището в Лондон
в Берлин бе бавна светлината
поклащаше се Амстердам
и дойде Маракеш
от Париж - смс
искреше Венеция
както във Варшава пикантната девойка,
която продава,
но аз не съм Бем дядката
хей, хей, хей
халюцинацийо!

тук ще е, в гардероба
в чашата за кафе
или там под килима
зад вратата не погледнах
в някой тъмен ъгъл
в публичната тоалетна
на булеварда в някое кафене
на Будимската тераса
йай! ще повикам детектив
но аз не съм Колoмбо
хей, хей, хей
халюцинацийо!

Неволи и мили спомени за отминали трудни времена, хабене/късане на нерви и мъничка награда. Наградата не е материална. Уви, човек сам трябва да мине по този път*.

* Първом написах „бие по този път“ и за някои може да звучи по-правдоподобно.

michael: като чета тия неща
michael: и си мисля
michael: как всичките
michael: абсолютно всичките такива писма се пишат по някакъв такъв шаблон
michael: и как всичките малко или много са..
michael: вижда ми се супер тривиална цялата работа :>
michael: направо ми става гадно като ги чета
michael: банално е
visha: тъкмо за това твоите трябва да изпъкват по някакъв начин. ако е само „той е добър ученик, много прилежен, много умен и чудесно владее езика“, не е достатъчно.
michael: „Visha’s uncommon capacity for compassion and awareness of social injustice“
visha: ох. съжалявам, но face it. дори сам да си ги пишеш препоръките и учителите ти да ги подписват само - не е толкова лесно, колкото сигурно изглежда (нали казваш, че е банално). пробвай и ще видиш
michael: май не се изразих добре
michael: не казвам, че е лесно
michael: не е и кой знае колко трудно де, но трябва да се положат усилия
michael: просто от моя гледна точка тия неща ми се виждат прекалено.. не знам как да ти го кажа :-)
michael: клиширано?
michael: извинявай, ако съм те засегнал по някакъв начин, защото изобщо не искам да омаловажавам всичките усилия, които си положила като си кандидатствала и си ги правила тия работи :-) просто говоря с теб това, което чувствам в момента
michael: някак си чувствам сякаш са прекалено изкуствени тез препоръки, де да знам как да го кажа :>
michael: не може ли просто хората да се видят и да се оценят без никакви предразсъдъци
visha: значи нищо не знаеш.
michael: нищо не знам за кое?
visha: слушай, не е хубаво такова да ти е отношението към нещата. или МНОГО искаш да идеш, или няма да идеш. разбираш ли?
michael: стряскаш ме :-)
visha: аз мислех, че Много искам. Истина е, че полагах много усилия, но е факт, че те не бяха достатъчно. Вземи каквото ти харесва, или си ги напиши сам или… не знам :-) just do it
michael: няма да ти се обидя, каквото и да ми напишеш, така че давай смело :.
michael: ех :-) благодаря ти, оценявам помощтта ти, но се страхувам, че дори и аз не знам какво искам много добре
michael: така че никога не насилвам нещата :-)
michael: ще направя каквото трябва, каквото и да е това :>
michael: ако реша, че всичко това е too troublesome for me, просто няма да го направя, достатъчно лесно ми е :-)
visha: добре. но разчитай повече на себе си, отколкото на другите. и също така да ти кажа - по-трудно ще ти/си напишат(еш) препоръка, когато нямаш какво да сложиш в нея. Честно. Става дума както за извънкласните дейности, така и за активен живот в някоя област, постоянство и интерес. Малко тъпо е да напишеш, че най-обичаш да гледаш аниме и че стоиш пред компютъра, цъкайки някоя игра, по 10-12/24 часа.
visha: тогава, по-добре не го прави. :| може пък и да не е за теб. процесът беше … стресиращ за мен. но това е защото ми пукаше.
michael: ами какво да ти кажа, съвсем права си си :-)
michael: в крайна сметка, нали това се опитвам да направя, да разбера кое е за мен
michael: наистина си падам непукист в доста отношения :-)
visha: да. дерзай. но все пак, постави си някаква цел. без цели няма да стигнеш до никъде.
visha: а ако за нищо не ти пука, сам не знам как ще постигнеш успех
visha: за да не живееш на гърба на другите, трябва да можеш своя акъл да опечеш.
michael: има нещо, което държа да знаеш
michael: всъщност ми се ще абсолютно всички да го знаят
michael: няма много значение какво говоря, особено пък в такива моменти
michael: важното е какво правя :-)
michael: като ми дойде музата за нещо, ще го направя, дори и да казвам точно обратното
visha: не. стой си зад думите или ако няма да го направиш, внимавай какво говориш :р
michael : е, при мен не е точно така :-)
visha: ок. :-) за твоя сметка е :р
michael: точно така
michael: живота си е мой, ще го правя каквото искам :-D
visha: добре. :-) хайде. като вземеш някакво решение, осведоми ме. до тогава - не мога да ти помогна ;р
michael: ох, съжалявам :-) не искам да се чувстваш отговорна за мен по някакъв начин
michael: нито да се стресираш допълнително от това или да се натоварваш
michael: знам, че може да бъде задължаващо, но ако аз ти казвам, значи е ок :-)
visha: не, бе ок, няма да ми пука много. ама ще ти узрее (дай боже:Р) акъла ;р тогава ти ще му мислиш :р