paragliding — blue on June 26, 2007 at 0:37

Summer came with restlessness and curiosity
Summer came with longing for the things we could not be

Така започва лятото тази година - с тази песен, с тези думи. Слушам Imago и неусетно пред очите ми е онзи чудесен юлски ден през 2005, когато бях на гости на Светли…

Утрото поздравява с Pain of Salvation и Clannad (странна комбинация, но много, много добра въпреки всичко). Една от петте колони, от които звучи тазсутрешното ми настроение, е насочена право към мен. Разтърквам с ръка очи. Мъчи ме жажда. Вляво от леглото се намира ниска масичка, цялата затрупана с разни дребни неща, телефони и бутилка вода. Мълчаливо благодаря на Светли за тази досетливост. Протягам ръка и отпивам жадно.

Днес ми предстои нова борба с крилото (както и едно от най-прекрасните усещания на света). След вчерашното безумно разплитане на крилото на Светли от трънаците, днес ще подложим Gradient-а на процедура по изсушаване и прове(т)ряване. Правим също и няколко снимки…

Понеже времето е прекалено силно за летене, тази сутрин ще стоя на земята. От време на време почесвам и лютите рани, нанесени ми предния ден от един безобразен шипков храст.

Следобеда на Дърманци, обаче, аз определено съм НАД тези неща… Буквално ;) Долу на старта Светли крещи по радиостанцията с подкана да викна и аз, да изразя своята радост… Аз наистина много искам да му покажа колко съм щастлива, само че не знам как! Не смея и дума да обеля от страх да не се събудя от този красив сън…

След близо 40 минути, поради липса на повече поддръжка, се налага да кацна в полето. Сгъвам крилото и поглеждам към небето - Светли още се рее над мен. Изчаквам търпеливо да кацне и той, усмихнат до ушите (впрочем, и аз също). Ето го, разкопчава сбруята и ме заобикаля тактично. Докато разбера какво става, Светли ми бие един шут за честит първи полет и двамата ни напушва смях. На връщане към Враца срещу нас слънцето залязва, а по радиото звучи You’re In The Army… Запечатвам този спомен завинаги.

А някъде из бордовите записки, почти две години по-късно намирам следната кратка бележка:

15, 16, 17 Юли 2005 - Във Враца!
1 ден: 4 полета от Новачене; Светли се приземи в храстите; у Влади
2 ден: Цял ден на Новачене тренирам ground handling. Следобед на Дърманци - първи полет от високо (200м) - 40 мин склоново реене!!!
3 ден: Асен е в Монтана. Буря; на Новачене крилото ме влачи по земя. Йоханес и Ники Йотов доведоха група австралийци; 1 полет от Дърманци.

juke box, quotations — blue on June 22, 2007 at 22:54

вечеринка@22:46

bluebird: ходи ми се на Булгара
Ники: мярнах гъдуларката преди ден-два
bluebird: ама страшно ми се слуша
bluebird: на големи колони
bluebird: или на живо
bluebird: искам да проглуша света с едно задръстено хоро ;р
Ники: :)
bluebird: а като се замисля, може и с дивото ;р

quotations — blue on June 12, 2007 at 12:18

- Плюшен килим - въздъхна Анн възторжено - и копринени пердета! Мечтала съм за такива неща, Дайана. Но знаеш ли, струва ми се, че всъщност не ми е уютно сред тях. В тази стая има толкова много неща и всичките толкова прекрасни, че не остава простор за въображението. Това е една от утехите, когато си беден: има толкова много неща, които можеш да си представяш.

~

- Дайана каза, че ѝ се струва да е родена за градски живот. Госпожица Бари ме попита за моето мнение, но аз отговорих, че ще трябва да си помисля много сериозно, преди да мога да отговоря. Затова го обмислих след като си легнах. Това е най-доброто време човек да обмисля разни неща. И стигнах до заключението, Марила, че не съм родена за градски живот и много се радвам за това. Хубаво е да ядеш сладолед в блестящ ресторант в единадесет часа вечерта от време на време, ала редовно бих предпочела да съм в източната таванска стая, дълбоко заспала, но някак си да зная дори и насън, че вънка звездите греят и че вятърът духа в брястовете отвъд потока.

от “Анн от Грийн Гейбълс”, Луси Монтгомъри

quotations — blue on June 4, 2007 at 10:38

- О, Марила, в чакането да се сбъднат неща се крие половината удоволствие от тях - възкликна Анн. - Може да не се сбъднат тези неща, но нищо не може да ти попречи на удоволствието да чакаш сбъдването им. Госпожа Линд казва: „Блажени са онези, които не очакват нищо, защото няма да бъдат разочаровани.“ Но аз мисля, че ще е по-лошо да не очакваш нищо, отколкото да бъдеш разочарован.

от „Анн от Грийн Гейбълс“, Луси Монтгомъри

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 License. | not exactly me