… и знаеше, че докато не го разбере, ще се скита вечно по прашните пътища на чуждите светове, по чуждите пътечки, без да намери своята собствена, която води човека към толкова просто нещо, каквото е щастието. Към чувството за дом и близък човек. Но така е устроен животът, че на силните хора често се падат трудни пътища, които им носят успех, слава, уважение—всичко друго, но не и обикновено човешко щастие. В живота на всеки човек има тъжни минути, когато целият свят му се вижда черен и простите истини му се струват безнадеждно объркани, очевидното—скрито, а истината—лъжа. В такива мигове той има нужда от приятел…

mirror@noon

domi: ако единствения ти начин да си постигнеш мечтите е да спечелиш от лотарията, но не вярваш в късмета си, ще пуснеш ли фиш?
visha: не вярвам, че мечтите ми ще зависят от финансовото ми имущество/могъщество
domi: а вярваш ли че липса на подобно може да те лиши от тях?
visha: принципно това пак е от темите, които дискутирах вчера с Ники… в смисъл—проблемът с мечтата (която в моя случай е утопия за света) е, че е буквално неосъществима
visha: защото не мога да се изолирам и да проповядвам добро—на кого ще го проповядвам?
visha: а в градски условия не е възможно да се проповядва добро—всичко изсмуква доброто от теб.
domi: и в междуградски условия има кой да те замери с кал…
visha: мда, прав си
domi: вярваш ли, че има място за теб в историята на човечеството?
visha: ааа… виж това с историята е много интересно
visha: ами… историята, както се казва в един от старите български филми (май беше в този за Аспарух)—историята е такава, каквато я напишат историците
visha: не знам дали има място за мен… ще опитам =)
domi: колко провал можеш да понесеш преди да се откажеш?
visha: хах =)
visha: получаваш усмивка в стил cheshire cat
visha: а отговорът ми е: that is to be determined…
domi: на какъв резултат залагаш?
visha: „преди всичко—движение. постоянно движение напред, ето в това се изразява нашата същност“
domi: моите пари са на сценария, в който всичко се сговнясва
domi: съдейки по гръговрата на веществата е доста вероятен вариант
visha: другият път пак ще се срещнем… и може да сме разменили местата си, кой знае
visha: ще рече—другият живот…
domi: не ти го пожелавам
visha: зная
domi: когато и двамата сме котки
visha: но не мисля, че зависи от теб
domi: това е едно от прекалено многото неща, които не зависят от мен =)
domi: ако не се видим в този живот , напомни ми че ти дължа една усмивка в стил чешайър кет.

Сред дивни стръмни скали,
стръмни скали, стръмни скали -
там, дето горди орли
вият гнезда,
там аз съм най-щастлив!

Де еделвайсът цъфти,
борът ухай от аромат -
в тоз чуден приказен рай
на красота,
там аз съм у дома!

Когато в ранен час на път потеглям аз -
с остър пикел в ръката, с пълна раница на гръб -
де блика радостта, се тръгва песента…
Еква песента!