старая се гласът ми да звучи casual.
не мога да разбера, аз ли съм такова дърво?
насъбират ми се разни неща напоследък…
отдушник - няма.

що за оправдание?

неадекватна съм и, без да искам, обиждам хората…
с парещи до болка неуместни шеги.

стоя на високо столче с поглед, забит в земята - so lonely.

~

no more runnin’ with the blindness
open your eyes, yeah, open your eyes

it’s time to fly to the vastness
open the sky, yeah, open the sky

Touching the Void, Seabiscuit, Miracle, The Guardian…

They certainly make you feel.

charlie big potato и много, много странни сънища

голяма хижа, почти хотел - ще спим на пода в чували
крис избяга от мен. превърна се в човече от лего.
започна да подскача из стаята, но накрая го хванах…

а с пейо бяхме неразделни приятели
и разисквахме някакви важни теми
на чаша чай с домашни бисквити

- … Нима не съжаляваш, че така безсмислено пропиля живота си? Донесе ли ти щастие този странен подарък, който ти предпочете?
- Измамиха ме. Най-подло ме измамиха. Този злополучен остров и побъркани роботи, за такава ли власт ставаше дума? Това ли исках?
- Властта винаги си е власт. Голяма или малка, не е ли все едно! Ти изпита усещане, познато само на цезари и императори. Заповядваше и управляваше, разпореждаше се със съдбата на хората. Получи всичко, към което се стремеше!
- Измама! Чиста измама! Дори на този жалък остров аз нямах минута спокойствие! Непрекъснато си мислех, че тези каменни стени ще рухнат, че роботите рано или късно ще ме предадат, а онези, които превърнах в роби, ще поискат възмездие!
- Такава е цената. Платили са я всички тирани, всички, които са избрали този път.

~

- Странно, повечето хора толкова много ценят спокойствието… Но аз мога да ти подаря и нещо друго, не само спокойствие. Моите възможности са неограничени във вашия свят, искаш ли власт? Знам, че твоето племе обича този опиум, искаш ли власт, каквато не е притежавал никой досега? Твоите сънародници ще се прекланят пред теб, ще обожествяват твоето име, ти еднолично ще управляваш и ще се разпореждаш със съдбата на милиарди, помисли…
- Мисля. Твърде тежка е разплатата. Мнозина от онези, които се стремяха към властта, които дадоха живота си за нея, страдаха жестоко в последния си час и си отидоха с горчивото и закъсняло съжаление за извършеното престъпление.
- За каква разплата говориш?
- За безцелно пропилените години и двуличния живот наоколо, за фалшивите усмивки и лицемерното покорство, за робското ласкателство и най-после за сетния час, когато бремето е непоносимо, когато съвестта ще те запита какво направи със себе си и с онези прекрасни мигове, които ти бяха подарени под топлото слънце? Къде са твоите приятели, човече? Къде са върховете, които си покорил, къде е жената, която си обичал? Какво ще отговоря? Нима властта не убива всичко, което изброих? Няма ли тя да иска непрекъснато да се принасят страшни жертви пред нейния олтар?
- Тогава ти предлагам несметно богатство, не искаш ли да имаш всички ценности на света?
- Предложението ти е закъсняло с цели хиляда години. Но и в далечното минало богатството е било само средство за получаване на същата тази власт, макар че най-често и то не е било достатъчно за нея. Алчността е заслепявала, карала е безумеца да се върти в затворен кръг, превръщала е човека във вечен роб на самия себе си. Тези времена отдавна са минали. Сега властта не може да се купи срещу всички съкровища на света. А онова малко, което е необходимо на човека, за да задоволи собствените си нужди, му го дават природата и обществото безплатно като слънчевата светлина и въздуха. Защо ми е твоето богатство?
- А не искаш ли младост, вечен живот?
- Човек ще се умори да живее вечно, а що се отнася до здраве и дълъг живот, всеки желае това. Но ти ще поискаш твърде висока цена за своя дар.
- Упорит си, човече, упорит и неразумен.

от „Дългият изгрев на Ена“, Евгений Гуляковски

- Безумец, има ли нещо по-страшно от един ден, който никога не свършва?