when you’re one of the few
to land on your feet
what do you do
to make ends meet?
/teach/
make ‘em mad,
make ‘em sad,
make ‘em add
two and two
or make ‘em me,
or make ‘em you,
make ‘em do
what you want them to
make ‘em laugh,
make ‘em cry,
make ‘em lay down
and die
Влязох в стаята. Срещу мен беше ти и за момент погледите ни се пресрещнаха. Уплаших се, а после бързо се обърнах и побягнах. С периферното си зрение забелязах, че ти ме последва, по-бърз от вятъра, и като че ли този път нямаше да успея да избягам. Тичах надолу по стълбите, прескачах стъпала, и знаех, че веднъж сляза ли по тях, не ще можеш да ме настигнеш. И ето, че ти ме повика. Дъхът ми спря, обърнах се бавно. Гледахме се отново в очите и сега забелязах, че през дългите месеци на мълчание, си се променил до неузнаваемост.
- Къде още сбърках?—попита ме ти.
Неусетно се изкачих нагоре по стълбите, към теб, и очите ми се насълзиха. Беше толкова близо до мен, толкова близо! Не можех да избягам вече… Прегърнах те и ето така се помирих с твоята сянка.
Простила ти бях в съня си. В действителността това никога няма да се случи, защото ти никога няма да признаеш, че си сбъркал. Уви, сънят ме размекна…
Интересно ми е хората като казват moonlight дали въобще могат да си представят лунната светлина? Колко хора са виждали нейната истинска грандиозност?
Струва ми се, че в днешно време лунната светлина е безмилостно експлоатирана и хората я използват да наименуват своите комерсиални продукти или пък своите творения… просто защото звучи хубаво, звучи мистично. Открай време се е наложило присъствието на Слънцето и Луната в живота на хората и то под каква ли не форма. Но защо, защо никой не си представя самата лунна светлина наред с тия могъщи епитети, които я описват в произведенията на литературното изкуство?
Представата за лунна светлина всъщност се е наложила като красиво (но и стандартно) словосъчетание още преди хиляди години в изказа на тогавашните поети, философи и прочее творчески личности. И днес се злоупотребява с това словосъчетание—то се вписва в безграничното въображение на творци от всякакъв тип—от скулптори до готвачи и моделиери. И каква е разликата между прадедите философи и днешните хора на изкуството, които употребяват наименованието „лунна светлина“?
Поради липса на електричество, първите твърде често са съзирали луната и пълна, и нащърбена, и на кравай, и на колелце. Виждали са безброй звезди в естестваната им светлина, защото не са имали улични лампи и електричество да им светят по тъмните градски/селски улици. И ето какво липсва на поетите в днешно време—разходка по пълнолуние в безкрайните сибирски полета…
Едва онази нощ, когато луната беше пълна, а в радиус от 25 км не се виждаше никаква светлинка, осъзнах, че лунното сияние е далеч по-прекрасно, отколкото някога съм си представяла—като че ли въображението ми е отказвало да си представи светлина, различна от слънчевата. Отказвало е да си я представи без някаква подкрепа от страна на съзнанието, без някакъв спомен за лунен лъч. Какво всъщност са извиквали в главата ми думите „лунна светлина“, когато аз никога не съм я виждала? Между лунната светлина и очите винаги застават уличните лампи.
Сега зная—в непрогледния мрак пълната луна осветява земята досущ като луминисцентна лампа, провесена на десетки метри над главите на хората. С тази разлика, че луминисцентната лампа, поради размерите си, има лимит на осветената от нея площ. Липсва ми лиричния изказ на поетите, но това е самата истина… Луминисцентна лампа! Но пък толкова красива… :)