прекрасен ден и ужасен край,
а колко по-спокойно е да си сред свои! [...]
очите ми лютят от гъстия синкав дим
мисля си „какво ли правя тук?“
не съм на мястото си, знаеш
дори доброто пожелание не убива скуката
тези хора отварят усти
като риби — гласове нямат
за мен са неми
или аз съм глуха вече? [...]

бавно допиваш последната глътка
още една бира… а още една?
не искаш, не, „няма нужда, не ставай такава“
каква? [...]
като в запушен бар…
неприятно! [...]

[много дълго триеточие]
Segítség! Segítség!

– какво изпитваш?
– отвръщение!
какво безумие!
колко повече очарование има
в ежедневните разговори на чужд език,
който учиш, но все още не разбираш добре
комини, комини, комини!
и къде изчезна приятното усещане
след срещата с колегите? [...]
този дим така души, така наежва!
като че ли и ти си част от това, част от това…
слушай, аз може би да те чакам отвън?!