Денят е белязан от Kormorán (Minden eladó) и Mattafix (Things have changed), от пакетче солети и едно кафе.

Вълнуват ме напоследък разни неща… Осъзнавам, че съществуват такива работи като емоционални сътресения, колебания, предизвикателства, падения и възход (възходът е един, паденията — много). Все още се поддавам на настроения, позволявам да ме обземе „кривината“ — един вид, криво ми е — но след това постепенно си възвръщам контрол. Понякога това става в кратки периоди от време, например няколко минути. Друг път трябва да дойде утрото със своята мъдрост. Макар и бавно, от всеки такъв случай аз се уча. Да бъда търпелива.

Не пия кафе по принцип — много силно ми въздейства и ставам друг човек. Не точно нервна. По-скоро ме обзема някакъв луд ентусиазъм, който разбира се, върви ръка за ръка с „не ме пипай, ако обичаш“. Когато пия кафе, искам да науча унгарски три пъти по-силно, отколкото когато не пия. Ставам приказлива и мога да говоря за един куп неща, за които иначе не бих си позволила подобна свобода. Понякога звуча абсурдно — опитвам се да изразя ненапълно оформени мисли, от което следват само думи с неясен смисъл. При всички случаи, един път озова ли се под опеката на големия африкански вожд, случват се странни неща.

Днес например, говорих на Ники за проблемите в университета и по-специално в моя курс. Метафорично се потупах по рамото, задето вече oтбирам от унгарски, оплаках се от живота и най-важното — поплаках си без причина. И всички тези хубави неща — следствие от чаша кафе със сметана.

Тhe question is — did I get high?