врата пред мен, врата зад мен
откъдето дойдох, натам отидох
врата на сърцето ми, на челото ми
наследено бреме върху раменете ми

Такива неща се случват напоследък —

Посрещам Couchsurfer-и, пътувам, сънувам, ходя пеша. Понякога се препъвам, усмихвам се, гледам небето. Вятърът ми носи свобода [в крилете], носи миризми, аромати на странни парфюми, на хора, растения и разноцветни души. Природата е глуха и безчувствена. Слънцето изгрява сутрин и залязва вечер под лилаво небе, съвсем независимо. Съществуваме с музиката, застинали в началото на века. Животът ни е кратък, но пътуването ни е вечно.

Отново живея.

~

kapu előttem, kapu mögöttem
ahonnan jöttem ahová mentem
kapu a szívemen, homlokomon
örökölt súlyok vállaimon

Ilyen dolgok történnek az utóbbi időben —

Couchsurfer-öket fogadok, utazom, álmodom, gyalogolok. Néha botladozom, mosolygok, az eget nézem. A szél szabadságot hoz nekem [a szárnyaimra], szagokat hoz, furcsa parfümöknek az illatait, az embereknek, növényeknek és tarka lelkeknek is. A természet süket és érzéketlen. A nap felébred és lemegy a bíbor ég alatt, teljesen egyedül. Élünk együtt a zenével, mozdulatlanok a század elején. Az életünk rövid, az utazásunk pedig örökkévaló.

Újból élek.