стоим и се гледаме
и въобще май не можем да се познаем
дели ни една такава… невидима преграда
цялата от бодлива тел
и не смеем, значи, да се доближим
а само отдалече хвърляме си скришни погледи
нито усмивка не разменяме
нито сърдито „как е животът, жената/мъжът?“
преди време и десет реки
и десет планини и десет морета
да ни разделят не биха могли
сега и десет улици са бездна
не се здрависваме при среща
не се прегръщаме и на раздяла
не се усмихваме
не се и мръщим
криза криза криза
света обръща накриво
за двама приятели
1 Comment »
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Хей.
Докато го четох това и се сетих за любимата ми песен днес.
Flames to dust, lovers to friends…
Why do all good things come to an end?…
Още не съм ти пратил картичка.
Искам първо да си намеря причина.