Обратно в ежедневието. И то с такава сила, че чак свят ми се вие.

От три дни ме мъчи липса и все още реанимирам. Опитвам се да изместя емоциите от последната седмица, да ги загърбя, да ги запазя за друг път — едно много безуспешно начинание. Усещането е все едно си се сблъскал със стена — ти я буташ, тя не мърда.

Сега събирам сили да се съсредоточа върху бъдещата цел — да се върна обратно през лятото, този път за по-дълго. Ако не си стъпя на краката, здраво ще потъна в това блато на безразличие и мързел, което вече ме обгръща. Помощ, помощ!