Може би с предния пост избързах малко. Не беше лоша идея първо да спомена що е то езикознание, откога е тръгнало и с какво се занимава. Но ето, поправям се. :)

Езикознанието, т.е. науката за езика, разглежда различни негови аспекти — същност, свойства, функции, строеж (=система и структура), функциониране и развитие на езика.

В древна Индия езикознанието възниква като средство за изучаване на древните свещени химни — Ведите, които датират от II хилядолетие пр. н. е. Тъй като до IV в. пр. н. е. индийският се бил изменил значително от времето на написване на Ведите, наложило се текстът им да бъде внимателно изучавна и тълкуван. Така се появява староиндийската граматика, която описва езиковите форми и разделя думите на съставни части: корен, основа, наставка, окончание.

Горе-долу по същото време в Гърция древногръцките философи Демокрит, Хераклит, Аристотел и Платон се занимавали с въпросите за произхода на езика, произхода на отделни думи, отношенията мисъл и език, а също и с частите на речта във връзка с анализа на мисленето, при което граматическите категории са били отъждествявани с логическите. Аристотел разделя думите на три категории — име, глагол и съюз и слага начало на понятията падеж и род.

В края на II в. и началото на началото на I в. пр. н. е. в Александрия Дионисий Тракийски създава първата гръцка граматика. По-късно римските граматици по образеца на гръцките направили свои граматики, за своя език.

През новата ера предмет на изучаване на езикознанието били общочовешките начини на изразяване на мисълта. По това време езикознанието не се е отделяло от логиката (философията). Езикът все още не се смятал за обществено явление, а теориите за неговия произход се базирали на религиозни вярвания, на откъси от Библията. ( „… и нарече бог виделината ден, а тъмнината нощ…“ )

През XIX в, тъй нареченият бум в развитието на езикознанието, започва да се говори за сравнително-историческо езикознание. До този момент съществуват много граматики за различни езици, но преди появата на сравнително-историческия метод, те не са били съпоставяни една с друга, не се е търсело общото в тях.

При изучаването на санскрит, чрез сравняването на думи с някои европейски езици, се забелязва близост между езиците — установява се, че някои староиндийски думи приличат по звуков състав и значение на думи от някои европейски езици. За основа се поставя сравнението в областта на морфологията. Установява се, че морфологическите елементи на една група езици са сходни помежду си. Така се определя родството на индоевропейските езици, а по-късно на семитските, тюркските и т.н.

Следва продължение…