Предислов
Следствието от предния пост е появата на нова категория „linguistics“ (или по народному — езикознание), в която ще пиша за различните страни и проблеми на езика.
Тъй като в последно време блогът е предпочитана форма на изразяване (а често и на информиране), мисля, че начинанието ще е от полза за всите бълoгаъри — както за читатели, така и за писатели. (Вие знаете за чукча, който искал да стане писател, а не читател, нали? ;)
Тук няма да се стремя да избягвам чуждиците в българския език, а дори напротив — където е удачно, ще разчитам на тях за изясняване смисъла на дискутираната тема. В това отношение чуждиците обогатяват езика и са напълно естествена част от неговото развитие.
В лингвистиката (=езикознанието) често се случва да има две или повече мнения по даден въпрос, затова (моля!) изразявайте своето несъгласие свободно. Ще се радвам на подобна обратна връзка от всички, които следят niichavo.org—важно е за моето положително развитие като филолог и езиковед. =)
Човек обяснява именно това, което най-много иска да научи. Няма по-подходящ момент за това от настъпващата сесия, по време на която трябва да се подготвя за изпита си по „Общо езикознание“… :)
4 Comments »
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Чудесна инициатива! :)
Едно от нещата, които искам да науча, е защо по дяволите още има пълен член в българския език. Единственото нещо, за което допринася, е група българи да се чувстват елитистично, понеже знаят къде да прилагат въпросния „езиков закон“ и да натякват това на своите сънародници (“Ха, неграмотник, не знаеш къде да слагаш пълния член“). Отвъд това, той няма никаква функция, освен да внася объркване и да прави писането по-трудно.
Да, разбирам твоята мъка, брат, затова когато се сблъскам с отговора на този въпрос, непременно ще пиша. :)
Странен въпрос. :)
Вие как бихте предпочели—винаги да се пише с пълен член или изобщо да не се пише пълен член? Или всеки да си пише както му харесва повече?
Тук ще е интересно…
Амиии… Все още има региони в България, където пълният член си се използва доста интензивно като част от народната реч (в мойто село, например :) ). Ама и там правилата не са като тези на езиковедите. :/ Тази дискусия ми напомня една много яка книжка, която четох по въпроса—The Language Instinct. Горещо я препоръчвам.