Тука вкъщи хората спорят с мене за езика—за българския език,—от лингвистична гледна точка, от гледна точка на чужденеца и въобще… Чувствам се неловко, с вързани ръце и запушена уста, задето не мога да се аргументирам в един такъв спор—липсват ми доводи и е толкова, толкова подтискащо!

От днес давам дума да не допускам подобно положение. Сядам и чета.
Чета и разбирам. Разбирам и научавам. Да. Не говорихме ли с вас вчера?