Tündérmenet

A tücsök cirregve fölneszel.
Testem hűs álmokat iszik.
Apró csillagos éjtündérek
a szívemet hozzád viszik.

Parányi szekérre fektetik,
pihék, mohák közé, puhán,
befödik zsenge nefelejccsel
s lehelnek rá éjfél után.

Húzzák lassú, nyüzsgő menetben
szemükben harmat, áhitat -
csigák s iszonyú nagy füvek közt,
a sárga holdvilág alatt.

Dsida Jenő

~

Това стихотворение ме накара да почувствам, да изпитам истински какво е да си влюбен, какво е да обичаш. Просълзи ме и песента, която са създали Misztrál по този стих, поразителна със своята наситеност…

Срамувам се от себе си и от този немислимо недодялан превод (дума по дума, едно към едно, без рими, без да съблюдавам за сричките дори), но не смея да ви лиша от удоволствието да си представите картината:

Феерия

Щурецът свирейки, наостря уши,
тялото ми пие от студените мечти.
Мънички, обсипани със звезди, нощни феи
сърцето ми към теб отнасят.

Върху малка каручка го поставят,
върху коприна и мъх, на меко.
Покриват го с нежни незабравки,
дъхват върху му след полунощ.

Дърпат я бавно в спокойна процесия
в очите им роса, благочестие -
охлюви, между ужасно големите треви,
под жълтата лунна светлина.

Йеньо Джида