Преди месец и половина при тези думи на Карой, вътрешно се разбунтувах. Или може би просто се опитвах да оправдая някого, който не бе заслужил моето оправдание. Дълбоко у себе си обаче признах, че има право.
К: Да обичаш някого от такова разстояние е трудно. Понякога дори тогава, когато е на една ръка разстояние. Младежът е зарязал една връзка, заради нещо, което е на практика влечение и доста платоническо. Сигурно е, че момчето е избрало по-трудния път. На мястото на бившата му приятелка, бих се замислил наистина сериозно, ако момчето е способно на такава постъпка, доколко е партньор, на когото може да се разчита?
К: Партньор трябва да се избира за цял живот, а не само до тогава, докато не дойде по-добър. Другото момиче трудно ще си признае това, но ако не го направи и тича след момчето, тогава и тя не е съвсем на мястото си.
К: Разбира се, имало е достатъчно примери за това, че и от по-големи разстояния нещата работят, но момчето е зарязало девойката, която се е намирала до него, заради друга, която дори не е там. Не знам, разбираш ли?
К: Възможно е да се преодолее [разстоянието], но това го разбираш още в първия миг. А не 3 седмици по-късно да си кажеш: „ей, ама то с него ще се получи!“ или пък след години вече от изградения навик, изведнъж да осъзнаеш, че работи и връзката е жива.
К: Или усещаш, че той е човекът и това действително се оказва така, или пък не го усещаш и както живеете, изведнъж се оказва, че няма вече абсолютно никакво разстояние. Но ако правилно предполагам, в случая не става въпрос за нито едно от двете, нали?
Днес разбирам думите му по друг начин. Гледам на тях, като на отправени към мен, тоест… отнасящи се за мен. От това и поука си ивадих. Промених се. А за промяната може да се каже единствено само това, което е вече казано:
„Старецът отговори, че да се извиня, е по-лесното. Но по-скоро трябва да направя нещо добро, което да бъде по-голямо от грешката. Защото, както в природата по-силният унищожава по-слабия, така е и с нас самите: трябва да се подхранва у нас доброто, за да стане то по-силно и да погълне злото.“
Из „Блести една звезда“, Арон Тамаши
(Tamási Áron, „Ragyog egy csillag)
Всъщност промяната е трудно обяснима. И пътищата, по които стигнах до моите изводи също. Тази Коледа наистина се случиха чудеса — с мен, вътре в мен. И мирът в душата съществува, тъкмо защото съм убедена в тези мои изводи.
Разбира се, съмненията все още донасят полъха на зимата в сърцето. Но и зимата е преходна (освен на полюсите) и рано или късно и слънце ще изгрее, и пролет ще настъпи. Затова все още съществува мир.